Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Лорд Златен се движеше с изяществото и увереността, която уж е вродена на благородническото съсловие. Отведе ме безпогрешно до едно елегантно преддверие, където ни очакваха домакинята и синът й. Лоръл също беше там, облечена в семпла кремава рокля, обшита с дантела. Беше увлечена в разговор с Майстор-ловеца на Бресинга. Помислих си, че роклята не й отива така добре, както простичката й туника и бричовете за езда, защото бронзовите й ръце и лице придаваха сякаш нелепост на дантелата на яката и бухналите ръкави. Лейди Бресинга беше пищно натруфена с дипли и волани, разкошните й дрехи подсилваха пропорциите на бюста и бедрата. Имаше още трима гости: семейна двойка със седемнайсетгодишната си дъщеря, явно местни благородници. Всички очакваха появата на лорд Златен.

Реакцията им, когато влязохме, бе точно такава, каквато бе предрекъл Шутът. Лейди Бресинга се обърна, за да поздрави госта си. Разширените й очи го обходиха от глава до пети с неприкрито одобрение и тя обяви с усмивка:

— Ето го и нашия почетен гост.

Лорд Златен леко извърна глава настрани, прибрал брадичка към гърдите си в израз на невинност, сякаш не съзнаваше своя чар. Лоръл го зяпна с искрена възхита, докато Лейди Бресинга го представяше на лорд и лейди Грейлинг от Котърхилс и тяхната дъщеря Сидел. Имената им ми бяха непознати, но като че ли си спомнях Котърхил като малко имение в подножията на Фароу. Бузките на Сидел порозовяха и тя като че ли бе най-развълнувана от това, че поклонът на лорд Златен включи и нея, след което погледът й не се откъсна от него. Очите на майка й на свой ред ме обходиха с откровено одобрение — по начин, който може би трябваше да я накара да се изчерви. Извърнах очи и видях, че Лоръл ме оглежда с усмивка на изумление, сякаш беше забравила, че ме познава. Почти можех да усетя излъчваното от лорд Златен задоволство от това как бе успял да завърти главите им.

Той поднесе галантно ръката си на лейди Бресинга, а синът й Любезен пое ролята на кавалер на Сидел. Лорд и лейди Грейлинг ги последваха, след тях дойде редът на Майсторите-ловци. Последвах знатните дами и господа в трапезарията и чинно заех мястото си зад стола на лорд Златен. Позицията ми заявяваше недвусмислено ролята ми не само на слуга, но и на негов телохранител. Лейди Бресинга ме погледна озадачено, но аз извърнах очи. Дори да си беше помислила, че лорд Златен проявява нетактичност спрямо гостоприемството й с моето присъствие, домакинята се въздържа от коментар. Младият Любезен само ме изгледа за миг-два, след което пренебрегна присъствието ми, леко извърнат към своята дама. А след това станах невидим.

Мисля, че това бе най-любопитната гледна точка, която изобщо съм имал в шпионската си кариера. Не беше удобна обаче. Бях гладен, а трапезата на лейди Бресинга беше отрупана с блюда, едновременно ароматни и апетитни. Слугите, които поднасяха и разчистваха блюдата, минаваха точно пред мен. Освен това бях уморен и схванат от дългия ден езда, но си наложих да стоя колкото може по-неподвижно, без никакви изнервени движения и пристъпване от крак на крак, и да държа очите и ушите си отворени.

Целият разговор на масата се въртеше около дивеча и лова. Съпрузите Грейлинг и дъщеря им се оказаха запалени ловци и очевидно бяха поканени точно по тази причина. Почти моментално се появи още една нишка в темата. Те ловуваха не с хрътки, а с котки. Лорд Златен се самообяви за пълен новак в този вид спорт и ги помоли да го просветят. Всички бяха изключително доволни от тази възможност и разговорът скоро затъна в заплетени спорове коя порода ловни котки се справя по-добре при птици, като се споделиха всевъзможни истории, които да илюстрират качествата на различните породи. Бресинга бяха пламенни поддръжници на късоопашатата порода, наречена елинекс, докато лорд Грейлинг храбро предлагаше високи залози, че неговите групарди ще се представят по-добре, независимо дали ще търсят птици, или диви зайци.

Лорд Златен се оказа изключително отзивчив слушател: разпалено задаваше въпроси и изразяваше удивление и възхищение от отговорите. Котките, научи той — а покрай него и аз, — не бяха ловни животни като кучетата. Всеки ловец взимаше само по една и тя се возеше до мястото на лова на специална възглавничка зад седлото на господаря си. По-големите групарди можеше да се пуснат по дивеч с големина до млада сърна. Разчитаха на внезапност и бързина, за да уловят плячката и след това я удушаваха. По-дребният елинекс по-често биваше пускан в тревисти ливади или храсти, където дебнеше плячката си. Предпочиташе да я зашемети с един удар с бързата си лапа или да прекърши врата или гръбнака й с едно захапване. Научихме, че имало спорт, при който тези зверчета се пускали на ято питомни гълъби или гургулици, за да се види колко могат да натръшкат, преди ятото да излети. Често се правели внушителни залози за фаворитите. Бресинга се похвалиха с цели двадесет и две котки от двата вида. Грейлинг разполагаха само с групарди, и то само шест в котарника си, но лейди Бресинга увери лорд Златен, че приятелят й има щастието да притежава най-добрата порода, която била виждала.