Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

— Значи тези ловни котки ги развъждате? Бяха ми казали, че се залавят, че не се плодят, ако бъдат опитомени. — Лорд Златен беше насочил вниманието си към Майстор-ловеца на Бресинга.

— О, групардите се плодят, но само ако самците бъдат оставени да водят своите битки и грубото си ухажване без намеса. Заграждението, което лорд Грейлинг е заделил за тази цел, е доста голямо и никой не може да влиза там, изобщо. Много сме щастливи, че усилията му в това отношение се увенчаха с успех. Преди това, както може би знаете, всички групарди се внасяха или от Халкида, или от районите Сандседж на Фароу, на висока цена, разбира се. Бяха голяма рядкост в този район, когато бях момче, но в момента, в който видях един, разбрах, че това е ловният звяр за мен. И се надявам да не прозвучи много самохвално, ако кажа, че тъй като групардите бяха ужасно скъпи, аз бях първият, който си помисли за опитомяването на нашите местни елинекс за същата задача. Ловът с елинекс беше напълно непознат в Бък, докато двамата с чичо ми не хванахме две. Елинексите трябва да ги хванеш вече порасли и да ги обучиш да ловуват като твои спътници. — Всичко това се изля на един дъх от устата на Майстора-ловец на Бресинга, висок тип, който се беше навел разпалено над масата, докато говореше. Казваше се Авоин. Темата явно беше неговата страст.

Лорд Златен го ласкаеше с неотклонното си внимание.

— Удивително. Трябва да чуя на всяка цена как се опитомяват тези опасни малки същества. А и не знаех, че има различни видове. Бях решил, че има само една порода. Така. Един момент. Казаха ми, че ловното животно на принц Предан е било взето от бърлогата като малко коте. Трябва да е било групард значи?

Авоин погледна господарката си, все едно искаше разрешение от нея, после каза:

— Мм, да. Всъщност котката на принца не е нито елинекс, нито групард, лорд Златен. Тя е по-рядка порода. Повечето я знаят като мъглекот. Обитава много по-високо из планините от нашите котки и се знае, че ловува толкова добре по земята, колкото и сред клоните на дърветата. — Авоин говореше с поучителния тон на експерт, който започне ли да споделя опита си, ще продължи, докато очите на слушателите му не се изцъклят. — Сваля плячка значително по-голяма от самата нея, хвърля се отгоре както върху сърна, така и на дива коза и или ги язди до пълно изтощение, или кърши гръбнака им със захапване. На земята не е нито бърза като групарда, нито пъргава като елинекса, но съчетава техниката и на двете породи с добър успех срещу дребен дивеч. Но, за мъглекота това, което сте чули е вярно. Трябва да бъде взет от родната му бърлога, преди да е прогледнал, ако изобщо искате да го опитомите. Дори и тогава може да се окаже, че има доста непостоянен темперамент, но тези, които са пленени и опитомени правилно, се превръщат в най-добрия спътник, за който може да мечтае един ловец. Ловуват само за един господар обаче. За мъглекотите казват: „От бърлогата и до смъртта, вечна й е обичта“. Което значи, разбира се, че само който е достатъчно хитър да намери бърлогата на мъглекот ще притежава сърцето й. Сериозен подвиг е да имаш мъглекот. Види ли човек ловец с мъглекот, знае, че вижда майстор в лова с котки.

Гласът на Авоин изведнъж замря. И да си бяха дали някакъв знак с господарката му, не го бях забелязал. Беше ли в такъв случай замесен Майстор-ловецът в обстоятелствата, при които такава котка бе подарена на принца?

Лорд Златен обаче напълно пренебрегна изводите от чутото.

— Щедър дар за нашия принц, наистина — възкликна той. — Но това напълно убива надеждите ми да имам мъглекот за ловно животно утре. Дали поне ще имам възможността да видя такова същество в стихията му?

— Боя се, че не, милорд — отвърна му любезно лейди Бресинга. — За жалост нямаме такава котка. Много са редки. За да видите мъглекот по време на лов, ще се наложи да помолите самия принц да ви вземе на някое от излизанията си. Сигурна съм, че би го направил с радост.

Лорд Златен поклати глава и отвърна уж смутено:

— О, не, не, милейди, защото съм чувал, че нашият великолепен принц излиза на лов сам с котката си, нощем, независимо от времето. Твърде голямо физическо усилие ще е за мен, опасявам се. Изобщо не е по моя вкус, изобщо! — Смехът му бе като литнали в ръцете на жонгльор топки. Всички около масата се заразиха от веселието му.

Качи!

Усетих драскане на малки нокти и погледнах надолу. Отнякъде се беше материализирало малко шарено котенце. Стоеше на задните си крачета, предните му лапички се бяха лепнали здраво за гетрите ми, със забити в плата нокти. Жълто-зелените очички ме гледаха настойчиво. Качи горе!