Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Запалих огън в камината, та на господаря ми да му е уютно след банята. Обърнах постелките на леглото на лорд Златен и изпънах нощницата му върху ленения чаршаф. Ухилих се самодоволно и се оттеглих в стаичката си, зачуден как ли ще реагира Шутът на всичко това.

Бях очаквал собственият ми багаж да е по-лесен за разопаковане и подреждане, докато не извадих вързопа от шивача. Развързах връвта и дрехите се надигнаха от него като разцъфващ цвят. Шутът не беше изпълнил обещанието на лорд Златен да ме държи скромно облечен. Дрехите бяха от най-добро качество, никога не бях носил такива. Имаше комплект в слугинско синьо, по-добре скроени от това, което носех сега, и от много по-фин плат. Двете снежнобели ленени ризи бяха много по-изящни от онова, което носеха повечето слуги. Имаше жакет в тъмносиньо, с черен клин до коленете, със сиво везмо по него, и още един, в тъмнозелено. Вдигнах зеления жакет пред себе си да се огледам. Пешовете стигаха почти до коленете ми — беше по-дълъг, отколкото бях свикнал, и с пищна жълта бродерия. Жълти панталони. Поклатих глава. Широк кожен колан. Златният фазан на лорд Златен беше извезан на гърдите. Погледнах се в огледалото и завъртях очи. Шутът наистина беше прекалил малко. Грижливо окачих дрехите в дрешника. Без съмнение лорд Златен скоро щеше да намери повод да ме накара да ги облека.

Едва бях приключил с разопаковането, когато чух стъпки в коридора. Почукване на вратата ме извести, че ваната за лорд Златен е пристигнала. Мъкнеха я две момчета, последвани от други трима, понесли ведра с гореща и студена вода. Очакваше се аз да ги смеся, за да постигна предпочитаната от лорд Златен топлина. После дойде още един младеж, с поднос с благоуханни масла, от които господарят ми да може да си избере, и още един с цял наръч кърпи. Дойдоха и двама мъже, понесли изрисувани паравани, които трябваше да пазят лорда от течение, докато се наслаждава на къпането си. Никога не съм бил особено схватлив за социалните ситуации, но колкото и да ми бяха мътни, започнах да осъзнавам високото светско положение на моя господар. Такова щедро посрещане се полагаше най-вероятно за височайши дворцови особи, а не за някой безимотен благородник, със съмнителен произход. Популярността му в двора очевидно надвишаваше първоначалната ми представа за нея. Смути ме това, че не я бях схванал от самото начало. Но бързо и безпогрешно осъзнах причината за това.

Аз знаех кой е той. Знаех миналото му или поне много повече, отколкото който и да било от обожателите му. За мен той не беше екзотичният и приказно богат благородник от някоя далечна джамайлийска фамилия. За мен той беше Шутът, въвлечен в поредната си заплетена игра, и аз все още очаквах всеки момент да спре жонглирането и да остави всичките си хвърчащи илюзии да се разсипят по земята. Но такъв миг на откровение изобщо не предстоеше. Лорд Златен беше реален, толкова реален, колкото беше някога Шутът за мен. За миг останах замръзнал, стъписан от тази разбулваща се истина. Лорд Златен беше толкова реален, колкото и Шутът. А следователно и някогашният Шут също бе толкова реален, колкото сегашният лорд Златен.

Кой тогава беше този човек, когото бях познавал през почти целия си живот?

Намек за присъствие, по-скоро мирис, отколкото мисъл, ме привлече към прозореца. Погледнах, не към реката, а долу в храстите под прозореца. Умът на Нощни очи леко се отърка в моя, подканяше ме да контролирам връзката си на Осезание. Две тъмни очи погледнаха нагоре и се взряха в моите. Котка , потвърди деликатният му допир, преди дори да съм помислил да го попитам. Вони на котешка пикня по ъглите на конюшнята и под храстите зад нея. Котешки изпражнения, заровени в лехите с рози. Котки навсякъде.

Повече от една? Котката на Предан е подарък от това семейство. Може би ги предпочитат като ловни животни.

Това е сигурно. Миризмата е натрапчива. Призлява ми от нея. Нямах голямо желание да срещна такова чудо очи в очи. Единственото, което знам за котките, го научих този следобед, когато Хеп предложи да се сприятеля с една. Само си показах носа през вратата и онази оранжева фурия излетя срещу мен, само нокти и слюнка.

Не знам повече за тях от теб. Бърич не държеше котки в конюшнята.

Той е по-разумен, отколкото си давахме сметка с теб.

Зад мен тихо се отвори и затвори врата. Обърнах се светкавично, но се оказа само лорд Златен — един от малцината на този свят, които можеха да ме изненадат. Спомних си бързо ролята си и му се поклоних.