Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Гейлтон бе разположен на малкия приток на Бък Еленов рог. Реката не беше плавателна, затова повечето стоки стигаха до Гейлтон по суша. Еленов рог осигуряваше вода за добитъка и градините и риба за хората. Имението на Бресинга се намираше на малко възвишение над градчето. В тъмното бе невъзможно да се види цялата големина на къщата, но разстоянията между осветените от пламъците на свещи прозорци ме убедиха, че сградата е внушителна. Фургоните влязоха през портата на дълга каменна стена и ние минахме след тях, без да ни спрат. Коларите спряха в двора и мъже с факли притичаха да ги посрещнат. Забелязах, че няма лаещи кучета, и това ми се стори странно. Лорд Златен ни поведе с Лоръл към главния вход на самото имение. Още преди да сме слезли от конете, вратата се отвори широко и се изсипаха слуги.

Очакваха ни. Беше ни изпреварил пратеник на сутрешния сал. Лейди Бресинга се появи лично, за да ни поздрави с добре дошли. Слугите отведоха конете ни и взеха багажа ни, а аз последвах лорд Златен и кралската Ловкиня в просторното преддверие на имението Бресинга. Внушителната къща бе построена от дъб и речен камък. Дебели греди и масивни каменни стени завладяваха погледа и смаляваха хората, изпълнили големия салон.

Лорд Златен беше в центъра на вниманието. Лейди Бресинга го държеше за ръката за добре дошъл. Беше ниска и пълничка и го гледаше одобрително, докато бърбореше. Усмивката й беше набръчкала ъгълчетата на очите й и горната й устна се беше изпънала силно над зъбите й. Дългуресто то момче, което стоеше до нея, най-вероятно беше Любезен Бресинга. Беше по-висок от Хеп, но на същата възраст, черната му коса беше вчесана назад, с добре очертан алаброс. Изгледа ме мимоходом, някак странно, и вниманието му отново се върна на майка му и моя господар. Лека тръпка полази по кожата ми. Осезанието. Някой тук беше от Старата кръв и го прикриваше със съзнателно усилие. Излъчих предупредително към Нощни очи: Сниши се. Потвърждението му беше по-неуловимо и от мириса на нощни цветя пред изгрев, но все пак забелязах как лейди Бресинга леко извърна глава, доловила сякаш далечен звук. Много рано беше, за да съм сигурен, но почувствах, че съмненията ни със Сенч са съвсем оправдани.

Ловкинята на кралицата също си имаше кръг от ухажващи я обожатели. Майстор-ловецът на Бресинга беше застанал вече до лакътя й, говореше й как още като стане сутринта, той с удоволствие ще й покаже най-добрите височини за лов на диви птици. Помощниците му стояха почтително до него. По-късно той щеше да придружи Лоръл за късната вечеря с лейди Бресинга и лорд Златен.

В разгара на цялата суматоха около посрещането ни не ми обърнаха почти никакво внимание. Стоях отстрани като всеки добър слуга и очаквах поредната заповед. По някое време към мен припряно се доближи една слугиня.

— Ще ви покажа стаите, които сме приготвили за лорд Златен, за да можете да ги подредите по вкуса му. Ще иска ли баня тази вечер?

— Несъмнено — отвърнах на младата жена и тръгнах след нея. — И лека храна в покоите му. Понякога го обзема апетит късно през нощта. — Беше измислица от моя страна, за да се погрижа да не остана гладен. Очакваше се първо да се погрижа за удобството на господаря си, а чак след това — за своето.

Неочакваната визита на лорд Златен ни беше издействала великолепна стая, голяма колкото цялата ми къща. В самия й център господстваше пищно легло, отрупано с пухени дюшеци и дебели възглавници. Огромни букети рози изпълваха стаята със сладостен аромат, а цяла гора от восъчни свещи й придаваше и светлина, и деликатен мирис. Стаята бе с изглед към реката и над долината, но за нощта кепенците на прозорците бяха спуснати. Отворих един „за въздух“ и уверих слугинята, че мога сам да разопаковам вещите на господаря си, а тя междувременно да се погрижи за водата за банята му. Към покоите на лорд Златен се отваряше малко преддверие, предназначено за мен. Беше тясно, но много по-добре обзаведено от всички слугински стаи, които бях виждал.

Разопаковането на дрехите на лорд Златен ми отне повече време, отколкото бях очаквал. Бях изненадан колко много е успял да побере в дисагите си. Не само дрехи и ботуши, но и накити, парфюми, шалове, гребени и четки извираха от здраво натъпканите торби. Подредих всичко по най-добрия начин, който можех да си представя. Опитах се да си припомня Чарим, личния спътник и слуга на принц Искрен, и след като влязох в кожата му, изведнъж видях всичко, което беше правил, в съвсем друга перспектива. Милият Чарим винаги беше налице, винаги зает с някоя задача, свързана с комфорта и удобството на Искрен. Ненатрапчив, но винаги готов да се притече по заповед на своя господар. Опитах се да помисля какво щеше да направи той на мое място.