Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

— Кой го е взел от бърлогата? — попитах.

— Нямам представа. Майстор-ловецът им, предполагам.

— Котката хареса ли принца?

Сенч се намръщи.

— Всъщност не съм се интересувал от това. Доколкото помня, подходиха към подиума, като лейди Бресинга държеше края на каишката, а синът й всъщност носеше животното. Изглеждаше почти замаяно от цялата светлина и шумове на празненството. Помислих си дали не са го упоили, за да не изпадне в паника и да се опита да избяга. Но след като поднесоха поздравленията си на принца, дамата постави края на каишката в ръката му, а Любезен, синът й, положи котката в краката на Предан.

— Тя опита ли се да се измъкне? Дърпаше ли каишката?

— Не. Както казах, изглеждаше много кротка, почти неестествено кротка. Мисля, че само погледна принца, а след това го бутна по коляното с глава. — Погледът на Сенч стана унесен и разбрах, че добре обученият му ум се мъчи да си спомни сцената най-подробно. — Той посегна да я погали, а тя се дръпна страхливо. След това подуши дланта му. После направи нещо странно — отвори широко уста и вдиша от шепата му, все едно вкусваше миризмата му. След това като че ли го прие. Потърка главата си в крака му, както правят малките котета. Един слуга се опита да я изведе, но тя не искаше да тръгне, така че остана до стола на принца до края на вечерта. Той беше много доволен.

— Кога започна да излиза с нея на лов?

— Мисля, че двамата с Любезен я изведоха още на следващия ден. Любезен и принцът са почти на една възраст, а принцът гореше от нетърпение да изпита котката, като всяко момче. Любезен и майка му останаха в двора до края на седмицата и мисля, че Любезен и принцът извеждаха котката всяка сутрин. Това беше за него възможност да се научи да ловува с нея, разбираш ли, от хора, запознати с този спорт.

— А добре ли ловуваха заедно?

— О, да, мисля, че да. Тя не е за едър дивеч, разбира се, но се връщаха с, хм, птици, мисля, и зайци.

— А винаги ли спеше в стаята му?

— Както разбирам, трябва да се държи до човек, за да остане питомна, а и хрътките в конюшнята бездруго щяха да я разкъсат. Тъй че, да, спеше в стаята му и го следваше навсякъде из цитаделата. Фиц, какво подозираш?

Отговорих му честно:

— Същото, каквото и ти. Че нашият надарен с Осезание принц е изчезнал със своя приятел, ловната котка. И че това изобщо не е съвпадение. Нито подаряването на животното, нито свързването, нито изчезването. Някой го е планирал до най-малката подробност.

Сенч се намръщи, не искаше да признае онова, в което бе убеден.

— Котката може да е убита, когато са пленили принца. Или може да е избягала.

— Така казваш ти. Но ако принцът е Осезаващ, а котката е свързана с него, тя не би избягала, когато са го отвлекли. — Столчето беше неудобно, но упорито останах седнал на него. Затворих за миг очи. Понякога, когато тялото е изтощено, умът полита волно. Оставих мислите си да се понесат сами. — Свързвал съм се три пъти, знаеш ли. Първия път с Носльо, кутрето, което ми отне Бърич. И после със Смити, докато все още бях момче. Последния път — с Нощни очи. Всеки път беше мигновено усещане за връзка. С Носльо се свързах преди дори да съм осъзнал, че го правя. Подозирам, че се случи, защото бях самотен. Защото когато Смити ми предложи обич, я приех, без изобщо да мисля. А гневът и омразата на вълка към клетката му така точно съвпаднаха с моите чувства, че не можех да правя разлика между него и мен. — Отворих за миг очи и срещнах изумения поглед на Сенч. — Нямах никакви стени, разбираш ли. — Загледах се в тлеещия огън. — Според всичко, което са ми казвали, в семействата на Осезаващи децата са предпазени от това. Учат ги още от малки да си имат стени. После, когато пораснат достатъчно, ги пращат да си намерят подходящи партньори, почти като при търсене на подходящ брачен партньор.

— За какво намекваш? — попита тихо Сенч.

Последвах мисълта си натам, където ме водеше.

— Кралицата е избрала невяста за принц Предан заради политически съюз. Ами ако някоя фамилия от Старата кръв е направила същото?

Думите ми бяха последвани от дълго мълчание. Очите на Сенч се бяха втренчили в огъня и почти можех да видя как умът му трескаво работи над следствията, произтичащи от казаното от мен.

— Фамилия от Старата кръв съзнателно избира животно, за да се свърже принцът с него. Изводи: че лейди Бресинга е Осезаваща, че всъщност цялото й родословие са, както ти го наричаш, Стара кръв. И че са подозирали, че принцът също е Осезаващ. — Замълча, стиснал устни, след което отсече: — Може би тъкмо те са авторите на съобщението, в което се твърди, че принцът е Осезаващ… Все още не мога да схвана какво може да печелят от това.