Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

— Няма да ви хареса отговорът ми, кралице, както не можеше да ви хареса през всички онези години, когато търсехме Искрен. Талантът ми и сега си е като тогава: спорадичен и неблагонадежден. Според това, което ми каза Сенч, възможно е понякога да сме споделяли сън с принц Предан. Но и да е било така, не съм го съзнавал в онези моменти. Нито пък мога да вляза в сънищата му по своя воля. Ако е сънувал нещо през тези няколко нощи, сънувал го е сам.

— Или може би изобщо не е сънувал — каза скръбно Кетрикен. — Може би вече е мъртъв, или изтезаван толкова, че да не може да спи и сънува.

— Ваше величество, въобразявате си най-лошото, а когато човек прави това, умът се спира пред проблема и не може да обмисли решението. — Гласът на Сенч беше почти строг. След като знаех колко е отчаян, че момчето е изчезнало, трезвостта му ме изненада, докато не видях реакцията на кралицата. Кетрикен получи сила от твърдостта му.

— Разбира се. Ти си прав. — Тя вдиша дълбоко. — Но какво би могло да е решението ни? Не сме открили нищо, както и Фицрицарин. Ти ме посъветва да пазя в тайна изчезването му, за да не изпаднат хората в паника и това да доведе до прибързани решения. Но няма никакви искания за откуп. Може би трябва да оповестим публично, че принцът е изчезнал. Все някой, все някъде трябва да знае нещо. Мисля, че трябва да го оповестим и да помолим хората за помощ.

— Все още не — чух се да казвам. — Права сте в твърдението си, че някой някъде трябва да знае нещо. А ако знаят, че принцът не е в Бъкип и не са го съобщили, значи имат някаква причина. Бих искал да зная каква е тя.

— Тогава какво предлагаш? — попита Кетрикен настойчиво.

Знаех, че това ще я ядоса, но все пак го предложих.

— Дайте ми още малко време. Ден, най-много два. Нека да поразпитам още и да подуша тук-там.

— Но дотогава с него може да се случи какво ли не!

— Всичко, каквото е могло да се случи с него, вече се е случило — изтъкнах хладно. А след това изрекох спокойно горчивите думи: — Кетрикен. Ако някой го е отвлякъл, за да го убие, вече са го убили. Ако са го отвлекли, за да го използват, още очакват нашия ход в тази игра. Ако е избягал, може да се върне. Докато държим отсъствието му в тайна, следващият ход е наш. Оповестим ли го, друг ще изиграе хода вместо нас. Ще се появят благородници, които ще раздерат провинцията, за да го търсят, и не всички ще ги е грижа за неговото благополучие. Някои ще искат да го „освободят“, за да си издействат привилегии, а други може да помислят да измъкнат плячката от челюстите на друга невестулка.

Тя затвори очи и с неохота кимна. Гласът й беше напрегнат.

— Но все пак знаеш, че времето изтича. Каза ли ти Сенч, че идва делегация на Външните острови, за да оповестим официално годежа на принц Предан? Когато пристигнат, след две седмици, трябва да съм готова до го представя или рискувам не само да се окажем в неудобно положение, но и края на грижливо подготвяния мирен договор, който се надявам да превърна в траен съюз.

— Купен с твоя син. — Думите излязоха от устата ми, преди да разбера, че съм ги помислил.

Тя ме изгледа твърдо.

— Да. Така, както съюзът на Планините с Шестте херцогства беше купен с мен. Смяташ ли, че сделката е лоша?

Заслужил си бях упрека. Наведох глава.

— Не, кралице. Смятам, че е най-добрата сделка, която Шестте херцогства са сключвали някога.

Тя кимна на комплимента ми и на страните й изби лека червенина.

— Ще се вслушам в съвета ти, Фиц. Още два дни ще търсим Предан сами, преди да разкрием отсъствието му на нашия народ. През тези дни ще използваме всяко средство на разположение, за да открием какво може да се е случило с него. Сенч ти е отворил тайния лабиринт между стените на Бъкип. Не ми харесва това, което той говори за нас — че скришом шпионираме собствените си хора, но ти давам свободата да го използваш, Фицрицарин. Зная, че няма да злоупотребиш с него. Използвай го както намериш за разумно.

— Благодаря, ваше величество — отвърнах малко притеснено. Всъщност позволението й не ме зарадва особено — достъпът до малките мръсни недостатъци на всеки лорд и дама от двора не беше никак приятен. Не погледнах Сенч. Какво ли му беше струвало да е в течение не само на големите тайни на трона, но и на срамните грехове на хората в цитаделата? Що за пороци неизбежно беше виждал, какви ли болезнени отклонения неволно беше зървал и как след това бе гледал в очите тези хора всеки ден в просторните, добре осветени зали?

— … и направи каквото трябва да направиш.