Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Отне ми много малко време да огледам покоите му. Намерих в раклите скромно количество грижливо скатани дрехи. Не можех да определя дали нещо от тях липсва. Ботушите му за езда си бяха там, но Сенч вече ми беше казал, че конят на принца си е в конюшнята. Имаше си чист комплект четка, гребен, умивалник и огледало, всичко грижливо подредено. В стаята, където водеше обучението си, мастилницата беше грижливо затворена, а по плота на писалището не личаха никакви петна от разливане. Нямаше никакви разхвърляни свитъци. Мечът му висеше окачен на стената, но имаше празни куки там, където може би бяха висели други оръжия. Никакви лични бележки, никакви отрязани кичури коса в скриновете с дрехи, никакви лепкави празни бутилки от вино или мръсна риза, небрежно захвърлена под леглото. Накратко, изобщо не ми приличаше на момчешка спалня.

До камината, в един здрав кош, имаше голяма възглавница. Космите, полепнали по нея, бяха къси и леко твърди. По стегнато изплетения от клони кош личаха следи от нокти. Не ми трябваше вълчия нюх, за да надуша миризмата на котка. Повдигнах възглавницата и намерих под нея играчки: усукана на дебела връв заешка кожа и платнена кукла, натъпкана с коча трева. Повдигнах вежди, зачуден дали кочата трева действа на ловните котки както на ловците на плъхове.

Стаята не ми предложи почти нищо повече: никакъв скрит дневник с мисли на принца, никаква последна бележка за мама от непокорния беглец, нищо, което да намеква, че принцът е отвлечен. Излязох тихо от покоите му, като ги оставих така, както ги заварих.

Пътят ми ме отведе до вратата на собствената ми стая като момче. Спрях за миг изкушен. Кой я обитаваше сега? Коридорът беше пуст и се поддадох на импулса. Ключалката беше мое изобретение и дори закърнялата ми сръчност ми стигна, за да се справя с нея. Затворих вратата след себе си, застанах неподвижно насред стаята и вдишах мириса на прах.

Високият прозорец беше със спуснати кепенци, но както и някога, летвите им бяха разхлабени. Дневната светлина се процеждаше през тях и след няколко мига очите ми се приспособиха към сумрака. Огледах се. Ето го там старото ми легло; паяжините бяха покрили познатите гоблени. Кедровият дрешник беше прашасал. Камината — празна, черна и студена. А над нея — избелелият гоблен с крал Мъдрост, преговарящ с Праотците. Зяпнах. Като деветгодишно момче ме караше да сънувам кошмари. Времето не бе променило мнението ми за странно издължените фигури. Златните Праотци се взираха отгоре в безжизнената и пуста стая.

Изведнъж се почувствах все едно, че съм нахлул в гробница. Излязох също толкова безшумно, колкото бях влязъл, и заключих вратата.

Мислех си, че ще заваря лорд Златен в покоите му, но го нямаше.

— Лорд Златен? — попитах колебливо, а след това пристъпих и леко почуках на вратата на личната му стая. Заклевам се, че не пипнах бравата, но вратата леко се открехна.

Заля ме светлина. Стаичката, беше с прозорец и залязващото слънце я изпълваше със злато. Беше приятна, просторна, ухаеше на дървени стърготини и на боя. В ъгъла едно растение в саксия се увиваше по дървената рамка. Видях окачените по стените талисмани на Джина. На работната маса в средата на стаята, между разхвърляните инструменти и шишенца с бои, имаше пръчици и мъниста, като от разглобен талисман. Усетих се, че съм пристъпил вътре. На масата имаше изпънат, затиснат с тежести свитък с изрисувани на него няколко талисмана. Не приличаха на нищо от онова, което бях видял в дюкяна на Джина. Рисунките бяха някак странно смущаващи. Това май го помня отнякъде, помислих си, но след това, като погледнах по-внимателно, бях абсолютно убеден, че никога не съм виждал подобно нещо. По гърба ми полазиха тръпки. Малките мъниста имаха лица; пръчиците бяха резбовани на въртящи се спирали. Колкото повече се взирах, толкова повече ме смущаваха. Имах чувството, че не мога да си поема дъх; те все едно ме притегляха към себе си.

— Отдръпни се — проговори тихо Шутът зад мен. Не можех да му отвърна.

Усетих ръката му на рамото си и тя развали магията. Обърнах се.

— Съжалявам — промълвих мигновено. — Вратата беше открехната и…

— Не очаквах да се върнеш скоро, иначе щях да я заключа.

Само това ми каза, след което ме издърпа от стаята и затвори плътно вратата.

Имах чувството, че са ме издърпали от ръба на пропаст. Вдишах разтреперан.

— Какво е това вътре?

— Опит. Онова, което ми разказа за талисманите на Джина, събуди любопитството ми, тъй че като се върнах в Бъкип, реших да ги видя сам. След това ми се дощя да разбера как действат. Исках да разбера дали талисманът може да се направи само от вещица, или магията е в начина, по който са направени. И исках да разбера дали мога да ги накарам да действат по-добре.