Джо Аберкромби - Половин война

— Нека да позная, прошката ѝ си има цена?

— Статуите на върховните богове ще бъдат съборени и Единствен бог ще бъде почитан навред по земите около Разбито море — каза Адуин. — Всеки гетландец и ванстерландец ще плаща годишен десятък на Събора. Крал Удил и крал Горм ще дойдат в Скекенхаус, където ще положат мечове в нозете на Върховния крал, ще коленичат, ще помолят за милост и прошка и ще положат нови клетви за вярност.

— Старите не ги удържаха.

— Именно затова ти, майка Скаер и младият принц Друин ще останете там като заложници.

— Ммм. — Отец Ярви потупа замислено брадичка с кривия показалец на сакатата си ръка. — Примамливо предложение, но летата в Скекенхаус са потни и задушни.

Покрай бузата на Кол прелетя стрела, толкова близо, че той долови полъха от перата ѝ. Заби се безшумно в рамото на предводителя на воините, точно над ръба на щита му.

От гората полетяха още стрели. Един от воините изкрещя. Друг сграбчи с две ръце щръкналата от лицето му стрела. Кол се хвърли към отец Ярви и го завлече зад дебелия дънер на святото дърво в средата на поляната. С периферното си зрение зърна връхлитащ към двама им воин с вдигнат над главата меч. Отнякъде изникна Досдувой, огромен като къща, и с един мощен замах на голямата си секира отнесе мъжа и го запрати да се търкаля в храсталака сред облак сухи листа.

Настана хаос от стрелкащи се във всички посоки тела, святкащи остриета, клатещи и въртящи се на вървите си приношения. Миг-два по-късно всичките воини на майка Адуин се бяха присъединили към крал Фин от другата страна на Последната врата. Предводителят им беше на колене, запъхтян, с шест стрели щръкнали от ризницата му. Той опита да се изправи като се подпираше на меча си, но червената сила изтичаше обилно от тялото му.

Фрор изникна безшумно измежду дърветата около поляната. В едната си ръка стискаше тежка секира. С другата разкопча внимателно катарамата на обкантения със злато шлем на предводителя. Беше добра изработка и щеше да донесе прилична печалба.

— Ще съжалявате за това — изпъшка мъжът през почервенели от кръв устни. Посивялата му коса беше залепнала по потното му чело.

Фрор кимна бавно, разбиращо:

— Аз вече съжалявам. — Секирата му се стовари върху темето на предводителя и той се строполи на земята с разперени ръце.

— Вече можеш да ме пуснеш да стана — каза отец Ярви и потупа Кол по гърба. Осъзна, че беше покрил пастора с тялото си като майка, закриляща детето си от бурен вятър.

— Не можа да ми разкриеш плана си? — попита го Кол, докато се изправяше на крака.

— Човек не може да издаде онова, което не знае.

— Нямаш ми доверие?

— Доверието е като стъклото — каза Рълф, преметна през рамо големия си костен лък и подаде ръка на Ярви да му помогне да стане. — Красиво на вид, но само глупак би поставил голяма тежест отгоре му.

Калени в битките воини от Гетланд и Ванстерланд оформиха кръг на поляната, в чийто център остана самотната фигура на майка Адуин. На Кол почти му дожаля за нея, но знаеше, че от съжалението му нямаше да има полза и за двама им.

— Изглежда моята подмолност се оказа по-добре замислена от твоята — каза ѝ Ярви. — Два пъти вече господарката ти се опитва да ме затрие от този свят, но ето, че съм още жив.

— Подмолност, с това си известен, паяк такъв. — Майка Адуин изплю лилава от кората на дървото плюнка в краката му. — Не е ли това святата земя на твоя баща Мир?

Ярви сви рамене:

— О, той е всеопрощаващ бог. Но може би ще е добра идея да ти прережем гърлото и да те провесим от клоните на дървото като жертвоприношение, за всеки случай.

— Направи го тогава — изсъска тя.

— Проявата на милост е по-изразителен признак на власт, отколкото убийството. Връщай се при баба Вексен. Благодари ѝ от мое име за информацията, която ми предостави, ще ми е от голяма полза. — Той посочи към воините, които в този момент биваха връзвани за краката, за да бъдат провесени от клоните на святото дървото. — Благодари ѝ и за щедрото жертвоприношение към върховните богове, те безсъмнено ще го оценят.

Отец Ярви се надвеси рязко над нея, оголил свирепо зъби и в този момент маската падна от лицето ѝ и под нея Кол видя страх.

— Но също така кажи на първия пастор, че пикая на предложението ѝ! Дадох клетва да отмъстя на убийците на баща ми. Слънчева и лунна клетва. Кажи на баба Вексен, че докато и двамата с нея сме живи, между нас няма да има мир.

— Ще те убия, недостригана кучко! — озъби се Рейт и се нахвърли върху нея. Ракки сграбчи лявата му ръка, Сориорн дясната и двамата с общи сили успяха да го удържат. Имаха огромен опит в това, в края на краищата.