Джо Аберкромби - Половин война

— Един ванстерландец никога не забравя нанесената обида. — Горм пъхна палци между щръкналите от колана му дръжки на ножове. — Но ме е налегнала жажда и след като сме гости тук… — Той изпъна гръб и веригата от топките на дръжките от мечовете на победени противници се повдигна, когато пое дълбоко дъх и изпълни мощни гърди. — Аз, Гром-гил-Горм, Трошача на мечове и Правяч на сираци, крал на Ванстерланд и любим син на майка Война… ще вляза втори в града.

Воините му изроптаха под нос. Изгубиха цял час в препиране кой да влезе пръв в града и сега битката беше изгубена. Техният крал щеше да заеме мястото с по-малко чест и слава, това означаваше по-малко чест и слава и за тях, а, о, богове, колко много държаха те на чест и слава.

— Мъдър избор — каза крал Удил и присви очи. — Но не очаквай дарове в замяна.

— Вълкът не чака дар от овцете — изгледа го свирепо Горм.

Приближените на Удил воини се изпъчиха и тръгнаха след него, изложили гордо на показ позлатени катарами на наметалата, дръжки на мечове на коланите и гривни по ръцете, надъхани от незаслужена чест и Рейт се озъби и се изплю гневно на земята.

— Псе — изгледа го подигравателно Хъннан и ако Ракки не го беше стиснал здраво в преградките си, шепнейки „кротко, братко, кротко“ в ухото му, сигурно щеше да се нахвърли отгоре му и да му избие зъбите.

— Синия Дженър! Каква изненада!

Рейт извърна навъсен поглед през рамо и видя отец Ярви да се отбива встрани до един стар моряк с лице, което сякаш цял живот беше киснало в солена вода.

— Приятна, надявам се — отвърна Дженър и двамата с Рълф плеснаха длани и стиснаха ръце като стари приятели.

— Зависи — каза пасторът. — За златото на кралица Лейтлин ли си дошъл?

— Приемам каквото злато има за взимане. — Дженър се огледа, сякаш се готвеше да им покаже някакво тайно и несметно богатство. — Но имам по-добра причина да съм тук.

— По-добра от злато? — попита Рълф, нахилен до уши. — Променил си се.

— Много по-добра. — Дженър се обърна и изтика пред себе си някой, който до момента беше стоял зад гърба му. Появата му подейства на Рейт като кинжал в черепа, изведнъж в него не беше останала и едничка мисъл за бой.

Беше дребничка и слаба, почти се губеше увита в голямо, лекьосано наметало. Косата ѝ беше чорлава и сплъстена, гневен облак от черни къдрици, подухвани леко от соления бриз. Кожата ѝ беше бледа, ноздрите ѝ леко напукани и порозовели, а скулите ѝ така фини и крехки, че можеш да ги счупиш с по-сурова дума.

Тя извърна поглед към Рейт и прикова за момент очи в него — големи и тъмнозелени като водите на майка Море при буря. Не се усмихна. Не проговори. Просто стоеше там, натъжена, сериозна и загадъчна и всяко косъмче по врата на Рейт настръхна. Никой удар със секира по главата нямаше да го докара до такова стъписване, както този бегъл поглед на това момиче.

За момент лицето на отец Ярви придоби глуповато изражение и устата му зяпна. После той се опомни, затвори уста.

— Рълф, отведи Синия Дженър и гостенката му при кралица Лейтлин. Веднага.

— Допреди малко беше готов да убиваш за това кой ще влезе пръв в града, а сега не искаш да влезеш и втори, така ли? — Ракки го зяпаше очаквателно и Рейт осъзна, че воините на Горм се бяха отдалечили напред, изпъчили гърди, надъхани да засенчат гетландци, пък макар и след тях през портите на града.

— Кое е това момиче? — изграчи Рейт, замаян като току-що пробудил се от пиянски сън.

— Откога се интересуваш от момичета?

— Откакто видях тази. — Рейт замига на парцали и затърси с очи в тълпата, надяваше се, че не си беше въобразил, но нея вече я нямаше.

— Ще да е била ненадмината красавица, щом успя да откъсне мислите ти от кавга.

— Никога не съм виждал друга като нея.

— Ще прощаваш, братко, но става ли дума за момичета, не си видял много. От двама ни ти си боецът, забрави ли? — Ракки се нахили до уши и нарами огромния, черен щит на Горм. — Аз съм любовникът.

— Както не спираш да повтаряш. — Рейт на свой ред нарами тежкия меч на господаря си и понечи да последва брат си към портите на Торлби, когато усети нечия масивна и тежка длан на рамото си.

— Разочарова ме, Рейт. — Трошача на мечове го придърпа към себе си. — Тук ще намериш много врагове, лоши врагове, но се боя, че в лицето на избрания щит на кралица Лейтлин се сдоби с най-лошия.

Рейт го изгледа с насмешка:

— Не ме е страх от нея, кралю мой.

Горм го зашлеви рязко през лицето. Шамар от Горм. На Рейт плесницата подейства като удар с гребло. Той залитна силно настрани и щеше да падне, но кралят го подхвана с ръка и го придърпа отново към себе си.