Джо Аберкромби - Половин война

— Господарят ти, крал Удил, и съюзникът му, Гром-гил-Горм, нарушиха клетвите си, дадени пред Върховния крал. Те отблъснаха протегнатата му за помощ приятелска ръка и извадиха меч срещу него.

— Протегнатата му приятелска ръка започна да тежи много върху нас — отвърна отец Ярви. — Отблъснахме я преди две години и оттогава дишаме по-леко. Две години, а Върховния крал не е завзел един град, не е спечелил една битка…

— А в какви битки влязоха Удил и Горм? Или може би броиш тези, които водят ежедневно един срещу друг? — Адуин изплю струйка лилав сок от кората и Кол зачопли смутено един разпридан конец на ръкава си. Този коментар попадна право в целта. — Досега се радва на късмет, отец Ярви, докато погледът на Върховния крал беше насочен към бунта в Ниските земи. Бунт, във вдигането на който се говори, че имаш пръст.

Ярви замига на парцали — самото олицетворение на невинността:

— Мога ли да накарам хора на стотици мили разстояние да се вдигнат на бунт? Да не съм магьосник?

— Според някои си, но дали с магия, дали с късмет или лукавост, оттук насетне няма да промениш нищо. Бунтът е смазан. Яркия Йълинг излезе на дуел с тримата синове на Хокон и един по един ги срази. Уменията му с меча нямат равни.

Отец Ярви се загледа в един от ноктите на сакатата си ръка, сякаш силно заинтригуван от това как изглежда:

— Крал Удил не би се съгласил с това. Той щеше да победи тримата братя наведнъж.

Майка Адуин не обърна внимание на перченето.

— Яркия Йълинг е нов тип човек, прави нещата поновому. Той изкла клетвоотстъпниците, а Съратниците му изгориха тронните им зали заедно с целите им семейства вътре.

— Изгорени семейства. — Кол преглътна мъчително. — Това е то прогресът.

— Може би не си чул какво направи след това Яркия Йълинг?

— Не, но съм чувал, че е голям танцьор — отвърна Кол. — Танцувал ли е някъде?

— О, да. През проливите и до Йейлтофт. Отби се на посещение при крал Фин.

На поляната се възцари тишина. Вятърът подухна, накара листата на дърветата да зашумят, клоните с провесените приношения да заскърцат, вратът на Кол да настръхне. Майка Адуин премлясна доволно сдъвканата кора и се усмихна широко.

— А! Това шутът ти не можа да обърне на шега. Йейлтофт е в руини, тронната зала на крал Фин е на пепел, а воините му пръснати по земята, както вятърът носи есенни листа.

Ярви смръщи леко вежди:

— Ами кралят?

— От другата страна на Последната врата. Заедно с пастора си. Смъртта им бе предрешена в мига, в който ги подлъга да влязат в твоето съзаклятие на обречените.

— На бойното поле — промърмори отец Ярви, — няма правила. Очевидно живеем в нови времена.

— Яркия Йълинг вече сее огън из земите на Тровенланд. Проправя пътя за армията на Върховния крал. Армия по-многобройна от песъчинките на плажа. Най-огромната армия събирана някога от времето, когато елфите обявиха война на Бог. Преди разгара на лятото ще е пред портите на Торлби.

— Бъдещето е земя, обвита в мъгла, майко Адуин. Крие изненади за всички ни.

— Не е нужно да си пророк, за да видиш какво предстои. — Тя извади свитък, разви го и зачете изписаните на гъсто редове. — Баба Вексен назовава теб и кралица Лейтлин магьосници и предатели. Съборът обявява тези нейни хартиени пари за елфическа магия. Всеки, който ги използва, ще бъде изпратен в изгнание и считан за престъпник.

Някъде в храстите изпука съчка и Кол се сепна.

— Ти ще бъдеш отритнат от света, крал Удил и Горм също, а с тях и всеки, който застане зад тях.

В този момент се появиха мъжете. Мъже от Ютмарк, ако се съдеше по квадратните катарами на наметалата им и дългите им щитове. Кол преброи шестима, чуваше поне още двама зад гърба си, но устоя на порива да се обърне и провери.

— Извадени мечове? — попита отец Ярви. — На светата земя на баща Мир?

— Ние се молим на Единствен бог — изръмжа предводителят им, воин с позлатени кантове на шлема. — За нас това е просто кал.

Кол обходи с поглед сериозните лица и остри оръжия, насочени към него, и усети дланта си да се изпотява под дръжката на ножа.

— Сериозна бъркотия — каза той с изтънял от тревога глас.

Майка Адуин свали свитъка:

— Но въпреки това, въпреки заговора и предателството ви, баба Вексен е склонна да предложи мир. — Шарената сянка на дърветата плъзна по лицето ѝ, когато тя извърна глава към небето. — Единствен бог е всеопрощаващ бог.

Отец Ярви прихна развеселен. Кол не можеше да повярва колко спокойно и безстрашно приемаше положението им.