Майкл Салливан - Розата и бодилът

— Не трябваше да го убиват — каза Ейдриън.

— Виждаш ли с какво си имам работа? Проблемът е, че подобни задачи са малко. Но за отвличанията си прав. Ако отвличаш правилните хора, падат добри пари. Дори и той не би могъл да намери за какво да се оплаква в подобно дело.

— Като благодарност за месото ще ви дам съвет — каза Албърт. — Близо сме до Колнора, така че на ваше място бих се въздържал от каквато и да е активност. Иначе ще си имате проблеми с Черния диамант.

— Това някакво прозвище на градската стража ли е? — осведоми се Ейдриън.

Албърт се засмя, а Ройс погледна съдружника си така, сякаш умишлено се е изул насред площада.

— Ти май не си местен? — каза виконтът.

— От Хинтиндар съм. Малко селце край Бернум.

— И никога не си чувал за Черния диамант?

— Последните няколко години не съм бил по тези места.

— Е, в такъв случай зная, че това е гилдия на крадци. С главно „Г“. Няма по-силни и по-влиятелни от тях. И като всяка гилдия, никак не обичат натрапниците. Ако открият, че практикувате на тяхна територия, ще ви прережат гърлата. А, повярвай, те винаги узнават. С тях шега не бива. Дори монарсите се боят от тях.

— Дано хванат жената, която ни открадна конете — каза Ейдриън.

— Вече знаят за нея — подметна Ройс. — Тя беше Диамант.

Ейдриън рязко се обърна към него, сетне поклати глава.

— И това ли си знаел? И не каза нищо? Не мога да повярвам. Остави я просто така да си тръгне с конете и багажа?

— Да повторя ли, че трябваше да ти бъде даден урок?

— Ти си луд. Знаеш го, нали?

— Не си първият, който го споменава. Струва ми се, че програмата за тази вечер е изчерпана. Предлагам да спим.

Ройс сам последва предложението си, като се покатери в плевника. Ейдриън продължи да се взира в него около минута, накрая, примирен, се зае да си приготвя ложе от сено:

— Понякога той наистина ме влудява.

Нощта се оказа особено хладна, а сутринта бе обвита във влажна мъгла. Ройс бе първият станал. Отново бе наклал огън, с което изненада Ейдриън, тъй като нямаха какво да готвят. Вероятно го бе сторил от скука, да има с какво да си запълва времето, докато се събудят останалите двама. Студът бе отписан като възможен подтикващ фактор: Ройс никога не се впечатляваше от околната температура, без значение в коя крайност се намираше тя.

— Добро утро — поздрави Албърт, когато потръпващият Ейдриън се настани край огъня.

Боецът прокара длани по лицето си и изчовърка гурелите. Денят се очертаваше като облачен. Ейдриън обичаше подобни утрини, тихи и спокойни. Те пораждаха впечатлението, че самият свят мързелува.

Боецът се намести по-близко до огъня, като се стараеше да избегне дима.

— Накъде бяхте поели, преди нещастието да ви срещне с мен? — попита Уинслоу, проснал се край Ейдриън като сгряващо се край огън куче.

— На север. Към Медфорд — отвърна боецът и се зае да отстранява сламки от дрехата си. — Ройс е тръгнал на посещение. Чувал ли си за този град?

Албърт кимна.

— Столицата на кралство Меленгар; там се намира дворецът на крал Амрат и кралица Ан. Те имат две деца, момче и момиче. Как се казваха… Започваха с гласни, това е традиция в рода Есендън… да, Олрик и Ариста. Близки приятели с рода Пикъринг. Няма как да не сте чували за Пикърингови. Или поне за Белинда Пикъринг. Виждали ли сте я?

Ройс и Ейдриън поклатиха глави.

— Страшна красавица, обаче съпругът й е голям ревнивец и непобедим фехтовчик — лоша комбинация. Но пък тя наистина е много красива. Поглед не можеш да откъснеш.

— Знаеш доста неща за тези хора — отбеляза Ройс.

Албърт сви рамене.

— Благородник съм. Всички се познаваме. Непрекъснато има балове, празненства, соарета. Без да споменавам празниците и сватбите. А и между повечето от нас има роднинска връзка.

Мелбърн замислено докосна с пръст устните си.

— Благородниците са значително по-заможни от търговците.

— Очевидно не всички — кисело се усмихна Албърт, но после очите му засияха. — Да. Така е. И също ги измъчват проблеми, които се нуждаят от оригинални решения. Дворът е много интересно място. Бойно поле, където оръжията са интриги и слухове. Там загубата на репутацията е орис, по-страховита от смъртта… Мнозина биха платили отлични суми, за да избегнат евентуални унижения. Номерът е да открием кой от какво се нуждае, а после да организираме срещите…

Ройс кимна.

— Подозирам, че аристократите не биха седнали да разговарят с такива като нас.

— Не, разбира се. Те не биха се унижили да разговарят и с обикновен простолюден, какво остава за хора с по-съмнителна репутация. Ще ви е нужен посредник, ваш представител. Но той ще трябва да е благородник.