Майкл Салливан - Розата и бодилът

— Ти да не би да си забравил разговора, провел се току-що?

— Ти така или иначе ми даде месото, не би трябвало да те интересува нататъшната му съдба. Впрочем защо ми го даде, след като каза, че трябвало да стоя гладен?

— Защото… — Ройс се навъси. — Прави каквото искаш. Все ми е тая.

Междувременно Албърт бе започнал да дъвче. Ейдриън го изчака да довърши хапката си и запита:

— Разкажи ни за себе си. Защо си тук?

— Зная, че аз съм пълен позор за аристокрацията, но…

— Наистина ли си благородник?

Албърт кимна:

— Нали ти казах, аз съм виконт Албърт Уинслоу.

— Помислих си, че това е някоя от ролите ти, с която да будиш съчувствие.

— Не е роля. Дядо ми Харлън Уинслоу изгубил семейното владение заради облог с краля на Уорик. Баща ми също вървеше по неговите стъпки: той профука малкото останало ни богатство по жени, пиене и комар. Той и дядо са ми оставили единствено една празна титла, която е като примка около гърлото ми.

— Защо? — попита Ейдриън.

Нова хапка.

— Мислиш ли, че някой ще наеме благородник да рине тор или да реди павета? — Той повдигна ръце. — Нямам и един мазол. Дори и ако реша да изоставя титлата и гордостта си, няма да имам с какво да се захвана. Аз съм като дойна крава, която са пернали по задницата и са отпратили в леса. Пиле, прокудено обратно сред пустошта.

— Не мисля, че последното сравнение го бива — отбеляза Ейдриън.

Албърт кимна, вторачи се в месото и го протегна обратно на Мелбърн.

— Приятелят ти е прав, това само отлага с малко неизбежното. Вземи си го.

— Задръж го. — Ейдриън кимна към Ройс. — Трябва да се поуча.

— На, плюскай. Имам и още. — Мелбърн измъкна нов къс месо изпод жилетката си и го подаде на боеца.

— Та това е историята ми — рече виконтът. — Ами вие? — Погледна към Ейдриън. — Предполагам ти си негов чирак?

Блекуотър се засмя.

— Не, ние сме… съдружници.

— В какво специализирате?

— Доставки — рече Ройс.

— По-точно?

— Всякакви — уточни Мелбърн.

Албърт помълча още миг, загледан в тях, а после се ококори:

— Вие сте крадци.

— Той е крадец. — Ейдриън кимна към Ройс. — Аз още съм новак.

— Така ли? С какво си се занимавал преди?

Блекуотър се замисли за момент.

— Убивах хора.

— Асасин? — Албърт звучеше искрено впечатлен.

— Войник.

— Това обяснява трите меча. Е, върви ли работата? Видно е, че се справяте по-добре от мен. С какво се занимавате? Джебчийство? Не, не, с тези мечове… Причаквате пътниците, нали? Търговци и прочие? Или предпочитате да отвличате за откуп?

Ройс се изкикоти.

— Какво му е смешното?

— Не правим тези неща — обясни Ейдриън.

— Така ли?

— Да. Не е правилно да се краде по такъв начин — обяви боецът.

— Но вие сте крадци… нали?

— Както казах, той е крадец.

— Разбирам. Ти си войникът с чувство за чест… Но… тогава защо работиш с него?

— По същата причина, поради която ти се опитваш да продадеш последната си риза — отвърна Ройс вместо партньора си.

— За ром?

— Ром? — повтори Ейдриън. — А какво ядеш?

Уинслоу повдигна рамене:

— Това правя с парите си, пропивам ги. Помага ми да забравя, че прахосвам всичко, което получа, за ром. — И той бързо добави: — А с какво точно се занимавате, щом не ограбвате хора?

— Предимно договори — отвърна Ейдриън. — Хора, нуждаещи се от помощ, идват при нас и…

Ройс простена.

— Виждаш ли го как разсъждава? Ние не помагаме на хората, ние ги използваме . Да кажем…

Крадецът зашава с пръсти във въздуха, като че така щеше да улови пример.

— Да кажем — напълно хипотетично — че нов търговец отваря магазин на същата улица, на която се намира вече установен такъв. На стария търговец, да го наречем Бърни , това не се харесва, затова той отива при навлека — Андрю , например — и му казва да си върви. Обаче Андрю не иска. И някакви главорези нахлуват в магазина на Андрю, потрошават всичко, чупят и ръката на жена му. А Бърни отново отива при новака и учтиво му дава да разбере, че ако не се махне, случилото се ще се повтори, но този път ще има смъртни случаи.

— Аха, значи вие сте главорезите.

— Не, ние… — Ройс погледна към Ейдриън. — Ние помагаме на новия търговец.

— Как?

— Аз умея да намирам оригинални решения на най-различни проблеми.

— Потрошаваш магазина на Бърни?

— Не, това само би докарало гарантираната смърт на Андрю.

— Тогава какво?

— Наемам същите главорези да се заемат с магазина на най-заможния търговец в града и им казвам, че Бърни е предоставил златото. На следващия ден плъзват неприятни слухове, че дъртият Бърни създава проблеми на конкуренцията. Заради случката с Андрю слуховете бързо намират потвърждение. Заможният търговец, да го наречем Себастиан, има определени връзки — с тези като него неизменно е така. И много скоро в магазина на Бърни пламва пожар. Самият той също става жертва на огъня — проспал пожара, вързан за леглото си. Парите, които даваме на главорезите, са само половината от това, което Андрю ни е платил. Ние прибираме остатъка. По-натам, когато пообуча Ейдриън да сплашва хората, ще правим дори повече.