Майкл Салливан - Розата и бодилът

Откривайки пишеща машина в мазето на дома на приятел, Майкъл Дж. Съливан заредил празен лист и въвел думите: „Бе мрачна и бурна нощ — и се разнесе изстрел.” Бил е само на осем години. Но желанието да изпълни бялата страница и проследи къде ще го отведат клавишите не го напускало. Като възрастен, Майкъл прекарал десет години в усъвършенстване на уменията си, четейки и изучавайки автори като Стивън Кинг, Айн Ранд и Джон Стайнбек. Написал десет романа и след като не почувствал привличане към публикуването, се заклел никога да не твори.

Майкъл установил, че съдържащите думата „никога” заричания не доживяват изпълнение и сложил край на писателската пауза десет години по-късно. Сърбежът се завърнал, когато решил да пише книги за дъщеря си, по онова време на тринадесет, изпитваща затруднения в училище заради дислексия. Заинтригуван от идеята за поредица с обединяваща фабула, но изградена от отделни епизоди, той създал Откровенията на Ририя. Написал поредицата без намерението да я публикува. След като връчил творението на дъщеря си под формата на ръкопис, тя заявила, че трябва да бъде „истинска книга”, за да може да я прочете.

Тъй започнало второто пътешествие по пътя на публикацията, което включвало наемането на съпругата да бъде бизнес мениджър, подписването с малка независима печатница и основаването на публицистична компания. Като себеиздаващ автор, Съливан продал повече от шестдесет хиляди книги и обогатил успеха си, като постигнал масова публикация през Орбит (фентъзи марката на Хечът Буук Груп), както и правата за превод на френски, испански, руски, немски, датски, полски и чешки.

Роден в Детройт, Мичиган, Майкъл понастоящем пребивава във Феърфакс, Вирджиния, заедно със съпругата и трите си деца. Продължава да изпълва белите страници с три проекта: модерно фентъзи, изследващо отношенията между добро и зло; литературна фантастика, проследяваща затъването на един човек в лудостта и средновековно фентъзи — предистория на поредицата за Ририя.

Повече за автора можете да откриете на www.riyria.com

Ройбън трябваше да побегне още в мига, в който оръженосците напуснаха замъка. Това би му позволило да се оттегли в конюшнята, с което щеше да ограничи офанзивната им мощ до бомбардировка с ябълки и обиди. Объркаха го усмивките им: приятелски, почти доброжелателни.

— Ройбън!

Ройбън? Какво стана с Торньо? Тролчо?

Всички оръженосци участваха в определянето на прякори за него. Нито едно от прозвищата не бе хвалебствено. Но и самият юноша не им бе останал длъжен, поне в мислите си. В „ Песента на човека ", една от любимите му поеми, старостта, болестта и гладът бяха описани като Трите чуми на Човечеството. Тлъстият Хорацио определено беше Глад. Шаркавото лице на луничавия Уилърд му позволяваше да бъде определен като Болестта, а ролята на Старост се падаше на Дилс, който бе най-възрастен от всички им.

Тримата се бяха насочили към забелязания Ройбън като някакви настървени гъски. Дилс бе понесъл със себе си нащърбен шлем, чието забрало хлопаше в ритъм с движенията му. Уилърд носеше предпазен тренировъчен костюм, а Хорацио хрупаше ябълка.

И все още не бе късно да избяга в конюшнята. Единствено Дилс би могъл да конкурира бързината му. Ройбън понечи да се стрелне, но се поколеба.

— Това е старата ми екипировка — доволно заяви Дилс. Ако се вслушваше само в тона му, някой би могъл да реши, че оръженосецът се обръща към най-добър приятел и че трите години тормоз никога не са се случвали. Като лисица, забравила обичайното си отношение към заек. — Дъртият ми изпрати нов комплект за предстоящото изпитание. Уреждаме подобаващо изпращане на старите тенекии.

Приближаването на тримата вече бе изключило бягството като вариант. Те го обградиха, но пак оставаха усмихнати.

Дилс протегна шлема към него. Есенното слънце проблесна в металната повърхност. Ремъците леко се поклащаха.

— Някога слагал ли си шлем? Опитай.

Ройбън объркано се взираше в шлема. Не разбирам. Откога са започнали да се държат толкова мило?

— Изглежда той не знае какво да прави с него — отбеляза Хорацио.

— Вземи. — Дилс побутна шлема към него. — Нали скоро ще се присъединиш към войниците на замъка.