Дейвид Балдачи - Довършителката

– Моригон – рекох, изпитвайки вълнение да произнасям името и, сякаш сме отколешни приятелки. – Ако след Случките от Уъговете не остава нищо, откъде знаем, че изобщо са се състояли? След като баща ти е бил край Мочурището, не ти ли е минавало през ум, че е възможно някой звяр да го е нападнал и завлякъл вътре?

Замлъкнах отведнъж, защото сама не можех да повярвам какво съм изрекла. Как смеех да говоря с такъв неуважителен тон за нейния баща? Но следващите й думи разсеяха безпокойството ми.

– Въпросът ти е напълно естествен, Вега. Аз също си го задавах, когато бях Младок.

– И стигна ли до задоволителен отговор? – обади се Джон.

Тя се отвърна от огъня и го загледа.

– Понякога си мисля, че да. А друг път действително се чудя защо се получава така, че някои Уъгове ни напускат? Но от това болката не намалява, нали?

– Предполагам – рекох колебливо.

– Но сега искам да поговорим за друго – рече тя и сърцето ми заби по-бързо, защото се боях, че ще иска да обсъждаме бягството на Куентин Хърмс. Но за сетен път останах изненадана. – Какво мислите за Стената?

Джон и аз се спогледахме. Той остави на пода книгата, която държеше.

– Какво бихме могли да мислим за нея? – попитах.

– Смятате ли, че идеята си струва?

– Ако спре Кръвниците да ни изядат, значи си струва – каза Джон.

– Ти каза, че си имала видение за кончината на Хърмс – допълних аз. – И за това, че Кръвниците искат да ни отнемат Горчилище.

– Вярно е.

– Е, какво се е случило с Хърмс?

– Днес Тансий показа пред всички останките, които открихме. – Тя хвърли поглед към Джон. – Колкото до останалото, не искам да го обсъждам пред малкия. Във всеки случай, той не е вече между живите.

– Как са го докопали? – попитах.

– Бил е нападнат свирепо, на края на Мочурището.

– Външния му край?

– Не, вътрешния. Хърмс е влязъл вътре в него.

Бях потресена от последния коментар. Действително бях видяла Куентин да влиза в Мочурището, но не и някакво същество да го напада. И все пак...

Докато размишлявах, видях, че Моригон се взира внимателно в мен.

– Ти си била там онази сутрин, Вега – каза тя. – Знам какво си заявила пред Кроун – че не си видяла нищо. И все пак абсолютно сигурна ли си, че е така? Да не пропускаш някоя подробност?

С безпокойство осъзнах, че благодарение на своята дарба Моригон може да е прозряла истината, да знае, че съм излъгала Кроун. Претеглих внимателно думите си, преди да отговоря.

– Всичко стана много бързо – започнах. – Кучетата стръвници вдигаха страшен шум и членовете на Съвета сновяха нагоре-надолу. Някои бяха много близо до Мочурището. Дали са влезли вътре, или не, не мога да съм сигурна. Може би мярнах някакъв силует да се стрелва натам, но дори да е така, никой Уъг не би останал дълго вътре, нали?

Планът ми бе да върна топката обратно у нея, което и стана.

– Така е – кимна тя. – Никой Уъг със здрав разсъдък не би останал в Мочурището. Това означава смърт, бъдете напълно сигурни. – Тя погледна последователно брат ми и мен. – И двамата.

По пребледнялото лице на Джон личеше, че не се нуждае от подобно предупреждение.

– Добре знаем това, Моригон – уверих я аз. – Всеки Уъг го знае.

– Е – рече тя, явно удовлетворена от думите ми, – в такъв случай вярвам, че ще положите всички усилия, за да помогнете в изграждането на Стената.

Джон закима усърдно. Аз последвах примера му, макар и не чак с такъв ентусиазъм.

– А как ще изглежда тази Стена? – попита той.

– Ще бъде висока, направена от дърво, със стражеви кули на определени разстояния.

– И това ще е всичко? – тонът му бе видимо разочарован.

– Защо? – заинтригува се тя. – Ти какво би предложил?

– Двустепенна защита – рече убедено той. – Височината може да бъде преодоляна по най-различни начини. Но това ще е далеч по-трудно, ако съчетаем Стената с друго препятствие, което да намали ефективността на евентуална атака срещу нас.

Бях впечатлена от неговата увереност и виждах, че същото важи за Моригон.

– И какво може да е това препятствие? – попита тя.

– Вода – бе незабавният отговор. – Достатъчно дълбока, за да забави Кръвниците. Щом произхождат от зверове, предполагам, че ще са едри и тежки, дори да ходят на два крака. Затова бих изкопал пред Стената дълбок ров. Той ще ни даде огромно тактическо преимущество, тъй като ще можем да контролираме противника, да го виждаме и обезвреждаме навреме.

– Блестяща идея, Джон – възкликнах, чудейки се кога е успял да стигне до нея. Едва днес бяхме научили за заплахата от Кръвниците и решението за Стената, а ето че той вече усъвършенстваше защитния план.