Даринда Джонс - Защото съгреших

Сърцето ми се сви болезнено. И аз се заставих да спра да мисля за това и да се съсредоточа върху това, което виждаха очите ми. Чарли имаше книги на Джейн Остин, Дж. Р. Уорд 2 2 Псевдоним на писателка, авторка на една от най-известните поредици за вампири — „Братството на черния кинжал“. — Б.пр. и много подобни, които можеха да се напъхат между двете по тематика. Никога не съм чела „Сладка дива любов“ 3 3 Става въпрос за романса „Сладка дива любов“ (Sweet Savage Love) на Розмари Роджърс. — Б.пр. , но навярно книгата действително заслужава внимание. Чарли имаше три екземпляра. След това със страх заобиколих ъгъла на господин Уонг и само за трийсет секунди успях да разгледам цялата останала част на подобното на кутийка апартаментче. Дойде ми на ум да опитам да поговоря с господин Уонг, но той, струва ми се, медитираше, затова седнах на мекия диван на Чарли, едва не потъвайки в него, и се потопих с размисъл.

Обаче мислите ми се натъкнаха на безнадеждна мъка, на потресаващата нужда от нещо, за което можех да дам живота си. Като тийнейджърка, която е сигурна, че непременно ще умре ако татко не й купи нова кола. Нима желанията ми биха могли да са такива повърхностни? Обаче нищо не можех да направя, защото нямах представа какво именно така отчаяно съм искала. Нима съм се самоубила, само защото съм искала нещо и не съм могла да го получа? Нима съм могла да бъда толкова незряла? Толкова безсърдечна, та нали скоро е трябвало да ставам майка?

— Готова ли си? — попита Чарли.

Отворих очи в тъмнината и трябваше да се съсредоточа, за да се ориентирам. Струва ми се, че се изплъзвах, потъвах в забрава. След това отново видях светлината, излизаща от Чарли, и се устремих към нея, докато отново не се озовах в гостната й.

— Добре ли си? — попита тя.

След душа тя бе обула джинси и бяла блуза с качулка. Косата й беше хваната на опашка на тила и аз за първи път видях цялото й лице. Каква красавица е! Знае ли самата тя за това?

Когато Чарли започна да приготвя нова порция кафе, аз повдигнах вежди въпросително.

— Това е за моята приятелка Куки. Тя живее на същия етаж — обясни тя и бързо надраска някаква бележка. — Скоро ще дойде за кафе, а ние имаме работа.

— Наистина? — попитах аз. Може би Чарли вече е изяснила нещо.

— Наистина. Струва ми се, че нощницата ти е нова. — Тя посочи дрехата ми и кимна. — Спомних си, че я видях в „Таргет“ 4 4 Американска корпорация, собственик на верига магазини за търговия на дребно. — Б.пр. , когато бях под душа.

Погледнах към банята.

— Ти, навярно, имаш направо огромен душ.

— Забавна си. Преди няколко дни видях същата нощница. Значи си умряла неотдавна. Може би съвсем скоро.

— Наистина? — погледнах към дрехата си. Тя наистина изглеждаше като нова.

Чарли залепи хартийката на кафеварката и, намигайки й, каза:

— Предай посланието ми, любима.

А след това се отправи към вратата, без да забравя да сграбчи чантата.

Няколко секунди се взирах в кафеварката, докато не разбрах, че Чарли се е пошегувала. Даже изпитах облекчение, когато машината не отговори нищо. Обаче всичко беше ново за мен. Кой можеше да каже кое е живо, и кое не в този свят? В това измерение?

— Още не си видяла Мизъри — подхвърли през рамо Чарли и се спря за няколко секунди, за да отвори вратата.

На пътя й изникна висок мъж. Поне ми се стори, че е мъж. Той стоеше, опрял се на рамката на вратата и сложил ръце на широките си гърди. Единият ъгъл на устата му издаваше намек за усмивка, от която ти спира дъха. Обаче той беше някак… различен. Тъмен. Яростен. Струваше ми се, че въздухът се вие около него, сякаш самият той беше въплъщение на турбулентност. А също така той сякаш само наполовина беше от плът и кръв. Втората му половина представляваше дим и тъмнина. Само от един поглед към него — към такова великолепие и ми се подкосиха краката.

Чарли сложи ръце на кръста си и попита с явно раздразнение:

— Къде беше?

— Домъчня ли ти?

— Ни най-малко! — отвърна тя и изсумтя, за да подчертае и без това очевидната, но фалшива неприязън. Обаче никого от нас не успя да измами.

— Изобщо не можеш да лъжеш. — Подсмихването се превърна в широка усмивка. Показа се ред бели като сняг зъби.

Даже да ми платяха, едва ли бих могла да отместя поглед. С други думи, той беше зашеметяващ. Гъста тъмна коса. Пълни устни. Пронизващи тъмни очи в обкръжението на дълги мастиленочерни мигли. И, изглежда, имаше най-дяволската усмивка, която някога съм виждала.