Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

След това ми трябваха само няколко минути, за да стигна до обширното празно пространство в центъра. Там имаше голям фонтан с каменна скулптура на трите дракона — онези с форма на патици от играта. Всеки от тях бълваше струя вода, вместо огън.

И тогава я видях.

Седеше на каменна пейка наблизо и се взираше във фонтана. Седеше с гръб към мен със сведена глава. Дългата ѝ черна коса се спускаше по дясното ѝ рамо. Виждах, че кърши ръце в скута си.

Страхувах се да се приближа. Най-накрая събрах смелост да заговоря.

— Здравей!

Тя вдигна глава, но не се обърна.

— Здравей — промълви в отговор. И гласът ѝ беше като на АртЗмида. Гласът, който бях слушал с часове. Това ми даде смелост да пристъпя напред.

Приближих се до фонтана и спрях пред нея. Тя обаче чу стъпките ми и извърна глава.

Но аз я виждах.

Изглеждаше точно като на снимката от досието. Имаше същите Рубенсови форми. Същата бледа кожа с лунички. Същите кристални сини очи и гарвановочерна коса. Същото красиво кръгло лице със същия червеникав белег. Но за разлика от снимката, сега не се опитваше да прикрие белега с косата си. Беше я отметнала назад, за да го видя.

Зачаках мълчаливо, но тя отказваше да ме погледне.

— Изглеждаш точно както си те представях. Красива.

— Наистина ли? — попита тя тихо. После бавно обърна лице към мен и ме заразглежда малко по малко, като започна от краката и постепенно стигна до лицето. Когато очите ни най-накрая се срещнаха, се усмихна нервно.

— Кой да се досети? Изглеждаш точно както си представях. Грозен като смъртта.

Разсмяхме се и напрежението във въздуха се разсея. После се взирахме дълго един в друг. Осъзнах, че се гледаме в очите за пръв път.

— Нямахме възможност да се запознаем официално. Аз съм Саманта.

— Здравей, Саманта. Аз съм Уейд.

— Радвам се най-сетне да се видим на живо, Уейд.

Тя потупа пейката до себе си и аз седнах.

След дълго мълчание каза:

— Какво ще стане сега?

Усмихнах се.

— Ще използваме всички мангизи, които току-що спечелих, за да нахраним цялата планета. Ще направим света по-хубав, нали?

Тя се ухили.

— Не искаш ли да построиш огромен космически кораб, да го заредиш с видеоигри, боклучава храна и удобни дивани и да се разкараш оттук?

— И това бих направил, ако означава, че ще прекарам остатъка от живота си с теб.

Тя се усмихна срамежливо.

— Ще видим. Все пак току-що се запознахме.

— Знаеш, че съм влюбен в теб.

Долната ѝ устна затрепери.

— Сигурен ли си?

— Да. Сигурен съм. Защото е истина.

Тя се усмихна, но видях и че се разплака.

— Съжалявам, че скъсах с теб и че престанах да ти говоря. Просто…

— Няма нищо. Сега разбирам защо постъпи така.

Тя изглеждаше облекчена.

— Наистина ли?

Кимнах.

— Постъпи правилно.

— Наистина ли го мислиш?

— Спечелихме, нали?

Усмихна се — и аз ѝ се усмихнах в отговор.

— Виж, няма да бързаме. След като ме опознаеш, ще видиш, че съм добро момче. Кълна се.

Тя се разсмя и избърса няколко сълзи, но не каза нищо.

— Споменах ли, че съм невероятно богат? Разбира се, ти също си богата, така че не е кой знае какво предимство.

— Не е нужно да се изтъкваш, Уейд. Ти си най-добрият ми приятел. Любимата ми личност. — При тези думи тя, с малко усилие, ме погледна в очите. — Много ми липсваше.

Сърцето ми сякаш пламна. Трябваше ми миг да събера кураж, но после я хванах за ръка. Пръстите ни се сплетоха. Поседяхме така известно време, хванати за ръце, наслаждавайки се на чудатото ново усещане да се докосваме наистина.

Малко по-късно тя се наведе към мен и ме целуна. Усещането беше точно както обещаваха във всички песни и стихове. Все едно ме удари гръм.

Тогава ми хрумна, че за пръв път, откакто се помнех, нямах никакво желание да вляза в ОАЗИС.

Ernest Cline

READY PLAYER ONE

Copyright ©2011 by Dark All Day, Inc.

Crown Publishers, an imprint of the Crown Publishing Group,

a division of Random House, Inc., New York

All rights reserved.

Translation copyright 2015, by Locus Publishing Ltd.

Ърнест Клайн

ИГРАЧ ПЪРВИ, ПРИГОТВИ СЕ

© Катя Перчинкова, превод, 2015

© Огнян Илиев, художествено оформление, 2015

© Локус Пъблишинг ЕООД, 2015

i n t e n s e — част от Локус Пъблишинг ЕООД

ISBN 978-954-783-223-7

Цитат от филма Ловци на духове (1984 г.). — Бел. прев.

Любителски ням филм, заснет от Ейбрахам Запрудер, уловил случайно покушението над президента Джон Кенеди през 196З г. — Бел. прев.