Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

— Наистина е яко — отвърнах аз. Дори само като чувах гласа ѝ, се успокоявах. Струва ми се, че тя долови това — и продължи да ми говори. Изведнъж се почувствах ободрен. Натиснах бутона Играч 1 и започнах третата игра.

Останалите ме наблюдаваха в пълно мълчание. Близо час по-късно изгубих и последния си живот. Резултатът ми беше 437 977 точки.

Щом играта свърши, чух гласа на Аех.

— Беше прав, амиго.

— За какво?

— Когато Катаклизмът избухна, Шестиците са имали резервна група аватари на позиция отвъд границата на сектора. Веднага след експлозията са влезли в сектора и са се насочили към Хтония. Те… — гласът ѝ замря.

— Какво?

— Влязоха през портата преди пет минути — отговори ми АртЗмида. — Портата се затвори, след като ти влезе, но когато Шестиците пристигнаха, използваха три от ключовете си и я отвориха.

— Искаш да кажеш, че вече са там?

— Осемнайсет бройки — отвърна Аех. — Когато минаха, всеки влезе в отделна симулация. В момента всичките осемнайсет аватара играят на Буря като теб. Опитват се да бият резултата на Холидей. И всички до един използваха номера с 40-те жетона. Повечето от тях не са особено добри, но един има сериозни умения. Смятаме, че го управлява Соренто. Тъкмо започна втората си игра…

— Чакайте малко! — прекъснах ги аз. Откъде знаете всичко това?

— Виждаме ги — отвърна Шото. — Всички, които в момента са в ОАЗИС, ги виждат. Виждат и теб.

— Какво, по дяволите, имаш предвид?

— В мига, в който някой влезе през Третата порта, над Класацията се появява прозорец, в който на живо се излъчва играта му — обясни АргЗмида. — Очевидно Холидей е искал преминаването през последната порта да е зрелищно спортно състезание.

— Чакайте, да не искате да кажете, че целият свят ме е гледал как играя на Tеmpest през последния един час?

— Точно так — отвърна Арт3мида. — Освен това те чуват какви глупости ни говориш, така че внимавай какво дрънкаш.

— Защо не ми казахте по-рано?

— Не искахме да те притесняваме и да разсейваме — каза Аех.

— Чудесно! Mного благодаря! — изкрещях истерично.

- Успокой се, Парзивал — рече Арт3мида. — Съсредоточи се върху играта. Тя вече се превърна в надпревара. Осемнайсет шестици ти дишат във врата. Следващата ти игра трябва да е перфектна, разбираш ли?

— Да — отвърнах аз и бавно издишах, — разбирам. — Поех си дълбоко въздух и за пореден път натиснах бутона Играч 1.

Както обикновено, тъй като имах пряка конкуренция, се представих най-добре. Този път успях да вляза в ритъм. Завъртане. Стрелба, супер стрелба, следващо ниво, бягай от остриетата. Ръцете ми започнаха да натискат копчета, без дори да мисля за тях. Забравих за залога и за милионите хора, които ме гледаха. Потопих се в играта.

Играех вече повече от час и тъкмо бях минал ниво 81, когато внезапно в ушите ми прогърмяха радостни възгласи.

— Успя, човече! — крещеше Шото.

Очите ми се стрелнаха към горната част на екрана Резултатът ми беше 802 488 точки.

Продължих да играя, инстинктивно устремен към още по-висок резултат. Но когато АртЗмида шумно си прочисти гърлото, осъзнах, че нямаше нужда да продължавам. Всъщност сега губех ценните секунди преднина, която още имax пред Шестиците. Бързо изразходих оставащите ми два живота и на екрана се изписа KPAЙ. Въведох инициалите си и те се появиха на първо място в класацията, над резултата на Холидей. След това мониторът почерня и в средата му се изписа:

БРАВО, ПАРЗ,ТАП 2!

Шкафът с играта изчезна, а с него изчезна и аватарът ми.

Галопирах по обгърнат от мъгла склон. Предположих, че яздя кон, защото подскачах нагоре-надолу и чувах звук от копита. Пред мен от мъглата изникна познат на вид замък.

Погледнах надолу, към тялото на аватара си, и установих, че изобщо не яздя кон. Тичах по земята. Аватарът ми беше облечен с ризница, а ръцете ми бяха протегнати леко напред, сякаш държах юзди. Но на практика юзди нямаше. Не държах нищо. Ръцете ми бяха празни.

Спрях да се движа напред — и тракането на копитата също спря, но чак след няколко секунди. Обърнах се и видях откъде идваше звукът. Не го издаваше кон, а човек, който удряше две половини от кокосов орех една в друга.

Тогава разбрах къде се намирам. Бях в сцена от Монти Пайтън и Свещеният Граал — друг от любимите филми на Холидей и може би един от най-обичаните от феновете за всички времена.

Това беше симулация на филм, както в Първата порта.

Осъзнах, че съм облечен като крал Артур. Носех костюма, който Греъм Чапман носеше във филма. А мъжът с кокосовия орех беше верният ми прислужник Патси, чиято роля се изпълняваше от Тери Гилиъм.