Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

— Слушай сега — заговори той с поверителен тон. — Преди да си тръгна, трябва да ти кажа още нещо. Нещо, което разбрах прекалено късно. — Той ме заведе до прозореца и посочи към пейзажа навън. — Създадох ОАЗИС, защото не се чувствах удобно в истинския свят. Не знаех как да общувам с хората в него. Страхувах се до смърт. Докато не усетих, че тя наближаваше. Тогава осъзнах, че колкото и страшна и болезнена да е действителността, това е единственото място, на което може да се постигне истинско щастие. Действителността е реална. Разбираш ли?

— Да. Мисля, че разбирам.

— Добре — намигна ми той. — Не допускай моята грешка. Не се крий тук завинаги.

Той се усмихна и се отдръпна на няколко крачки.

— Добре тогава. Май това е всичко. Време е да изчезвам.

И пред очите ми Джеймс Холидей започна бавно да изчезва. Усмихна се и ми помаха за сбогом, докато аватарът му бавно се стопяваше.

— Успех, Парзивал. И ти благодаря, че игра играта ми.

В следващия миг образът му изчезна напълно.

— Чувате ли ме? — казах на празното пространство няколко минути след това.

— Да! — обади се развълнувано Аех. — Ти чуваш ли ни?

— Да, вече ви чувам. Какво стана?

— Системата прекъсна гласовата ни връзка с теб, щом влезе в офиса на Холидей и престана да ни чуваш.

— За щастие, помощта ни не ти трябваше — каза Шото. — Браво на теб!

— Честито, Уейд — каза АртЗмида искрено.

— Благодаря. Но нямаше да се справя без вас.

— Прав си — рече АртЗмида. — Не забравяй да го кажеш и пред медиите. Ог каза, че насам вече пътуват няколкостотин репортери.

Хвърлих поглед назад към библиотеката, в която бе скрит Големия червен бутон.

— Видяхте ли всичко, което Холидей ми каза, преди да изчезне? — попитах аз.

— Не — отвърна АртЗмида. — Виждахме какво става, докато той ти каза да се опиташ да използваш силата си само за добри дела. След това видеовръзката прекъсна. Какво стана после?

— Нищо особено. По-късно ще ви разкажа.

— Човече, трябва да видиш Класацията — каза Аех.

Отворих я в прозорец. Беше права. Списъкът с резултатите бе изчезнал. Сега на уебсайта на Холидей имаше само снимка на аватара ми, облечен с робата на Анорак и с Яйцето в ръце, а под нея пишеше: ПАРЗИВАЛ СПЕЧЕЛИ!

— Какво стана с Шестиците, които влязоха в портата?

— Не знаем — отвърна Аех. — Видеосигналът от тях изчезна, когато Класацията се промени.

— Сигурно аватарите им са загинали или пък… — каза Шото.

— Може просто портата да ги е изхвърлила.

Отворих карта на Хтония и видях, че вече мога да се телепортирам навсякъде в ОАЗИС просто като избера желаното място на картата. Намерих замъка на Анорак, избрах стълбите пред входа и след миг аватарът ми се озова там.

Оказах се прав. Когато преминах Третата порта, осемнайсетте Шестици, които се намираха вътре, бяха изхвърлени пред замъка. Сега те стояха с объркани изражения, а аз се появих изведнъж пред тях в пълния си блясък с новото си облекло. Те ме зяпаха мълчаливо няколко секунди, след което наизвадиха пушки и мечове, готови да ме нападнат. Всички изглеждаха еднакво и не знаех кой аватар точно се управляваше от Соренто. Но вече не ме беше грижа.

С новия интерфейс на суперпотребител маркирах с едно движение всички Шестици на дисплея си. Очертанията им засияха в червено. После натиснах иконата с череп и кръстосани кости, която фигурираше в менюто ми. И осемнайсетте Шестици мигновено паднаха мъртви. Телата им бавно изчезнаха и оставиха след себе си купчинки оръжия и предмети.

— Да му се не види! — възкликна Шото в ухото ми. — Как го направи?

— Чу какво каза Холидей — каза Аех. — Сега аватарът му е безсмъртен и всемогъщ.

— Да, явно не се е шегувал — отвърнах аз.

— Холидей каза, че можеш и да си пожелаеш каквото поискаш — каза Аех. — Какво ще си пожелаеш първо?

Замислих се за миг, след което натиснах иконата за команди, която сега стоеше в ъгъла на дисплея ми и заявих:

— Искам Аех, АртЗмида и Шото да възкръснат.

На дисплея ми се появи диалогов прозорец, който искаше да потвърдя правописа на имената на аватарите им. След това системата ме попита дали искам да възстановя и всичките им изгубени предмети. Натиснах бутона Да. В центъра на дисплея ми се появи съобщение: ВЪЗКРЕСЯВАНЕТО ЗАВЪРШЕНО. АВАТАРИТЕ СА ВЪЗСТАНОВЕНИ.

— Опитайте се да влезете в акаунтите си — казах аз.

Секунди по-късно Шото влезе и аватарът му се материализира близо до мен на мястото, на което бе загинал няколко часа по-рано. Той дотича, ухилен до уши.