Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

— Отлично! А сега си изберете кабини и влизайте в ОАЗИС. Времето тече!

Аех се обърна към мен. Виждах, че иска да каже нещо. Но явно не намира думи. След няколко секунди протегна ръка и аз я стиснах.

— Успех, Аех.

— Успех, Зи — отвърна тя и после се обърна към Ог. — Пак искам да ти благодаря, Ог. — И преди той да успее да отреагира, тя се повдигна на пръсти и го целуна по бузата. После влезе през вратата на една от кабините, която се затвори със съскане зад гърба ѝ.

Ог се усмихна след нея и се обърна към мен.

— Целият свят е на ваша страна, момчето мм. Не го разочаровайте.

— Ще се постараем, сър.

— Знам. — Той протегна ръка и аз я стиснах.

Тръгнах към кабината, но в последния момент се обърнах назад.

— Oг, може ли да те попитам нещо?

Ог повдигна вежди.

— Ако ще ме питаш какво ви чака в Третата порта, нямам представа. А дори да имах, нямаше да ти кажа. Би трябвало знаеш…

Поклатих глава.

— Не, не става въпрос за това. Исках да попитам какво сложи край на приятелството ви с Холидей? Въпреки всички проучвания, не успях да разбера? Какво се случи?

Мороу ме изгледа изпитателно за миг. В интервюта непрекъснато му задаваха този въпрос, но той никога не отговаряше. Виждах обаче, че му се искаше да говори, че е чакал толкова много години, за да сподели с някого.

— Съпругата ми Кира. — Той замълча за миг, но после прочисти гърло и продължи. — Също като мен, и той бе влюбен в нея още от гимназията. Разбира се, така и не събра смелост да ѝ го признае. Тя не знаеше за чувствата му. Нито пък аз. Каза ми чак на смъртния си одър. Дори тогава му бе трудно да говори с мен. Джим не го биваше в общуването, не умееше и да изразява емоциите си.

Кимнах мълчаливо и го изчаках да продължи.

— Дори след като с Кира се сгодихме, мисля, че Джим таеше някаква надежда, че ще я открадне от мен. Но щом се оженихме, той се раздели с тази фантазия. Каза, че е спрял да ми говори заради ужасната ревност, която изпитва. Тя била единствената жена, която обичал. — Гласът на Мороу се задави. — Разбирам защо я е обичал. Беше невероятна. Беше невъзможно да не се влюбиш в нея. — Той ми се усмихна. — Знаеш как е да срещнеш подобна жена, нали?

— Да — отвърнах аз и когато усетих, че нямаше какво повече да каже по въпроса, рекох: — Благодаря, господин Мороу! Благодаря ви, че ми казахте!

— Няма защо, момчето ми — отвърна той, отиде до вратата на своята кабина и тя се отвори. Видях, че конзолата му е модифицирана така, че да включва няколко странни компонента, сред които конзола за ОАЗИС, видоизменена за да прилича на класически Commodore 64. Преди да влезе той се обърна към мен: Пожелавам ти късмет, Парзивал. Ще ти е нужен.

— Вие какво ще правите по време на битката?

_ Ще я гледам с удоволствие, разбира се! Имам чувството, че това ще е най-епичната битка в историята на видеоигрите. — При тези думи той влезе в кабината и аз останах сам в слабо осветения коридор.

Няколко минути размишлявах върху всичко, което ми бе казал. После си избрах кабина и влязох.

Озовах се в малка сферична стая. От тавана на хидравличен лост, изграден от множество сегменти, висеше лъскав сензорен стол. Нямаше многопосочна пътека за бягане, защото самата стая изпълняваше тази функция. Когато влезеш в мрежата, можеш да вървиш във всички посоки, сферата ще се върти около теб и под краката ти — и така няма никога да стигнеш до стената. Все едно се намирах в гигантско колело за хамстери.

Седнах на стола и усетих как той се нагласи спрямо извивките на тялото ми. От него се протегна роботизирана ръка, която сложи на лицето ми чисто нов визьор. И той се промени така, че да пасне идеално. Сканира ретините ми и системата ме подкани да произнеса новата си парола: Рейндиър Флотила Сетек Астрономи.

Поех си дълбоко въздух и влязох в ОАЗИС.

Бях готов да вилнея.

Аватарът ми беше въоръжен до зъби. Взех толкова магически предмети и оръжия, колкото можеха да се поберат в инвентара ми.

Всичко бе на мястото си. Планът ни бе приведен в действие. Време беше да тръгвам.

Влязох в хангара на крепостта си и натиснах бутона на стената, за да отворя вратите за излитане. Те се плъзнаха назад и от другата им страна се показа тунелът, който водеше до повърхността на Фалко. Тръгнах към края на пистата, като подминах екс-уинга и Вонегът. Днес нямаше да пътувам с тях. Те бяха добри кораби с внушителна защита и оръжия, но не предлагаха сигурността, необходима за епичния хаос, който щеше да настане на Хтония. За щастие, имах ново превозно средство.