Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

— Добре дошли в Замъка на Анорак — каза той. — Очаквахме ви. — Направи жест с ръка, обхващащ разярената тълпа, която го заобикаляше. — Трябва да призная, че малко се изненадахме от броя на хората, които дойдоха. Вече би трябвало да е ясно и на най-невежите от вас, че никой не може да премине през този щит.

Изказването му бе посрещнато с оглушителна вълна от крясъци, заплахи, обиди и цветисти ругатни. Изчаках малко, а после вдигнах ръцете на робота си, за да призова тълпата да утихне. След като всички се смълчаха, включих радиостанцията си, така че всички да ме чуват, което имаше същия ефект, като да включиш гигантски мегафон. Намалих звука на слушалките си, за да не ме оглушат виковете на тълпата, и казах:

— Грешиш, Соренто. Ще влезем по пладне. Всички до един.

Морето от ловци изригна в одобрителни възгласи. Соренто не си направи труд да ги изчака да утихнат.

— Опитайте — отвърна той с усмивка. После извади от инвентара си един предмет и го постави на земята пред себе си. Увеличих образа и стиснах устни. Беше робот играчка. Двукрак динозавър с бронирана кожа и две големи оръдия, прикрепени на гърба. Веднага го познах от няколко японски филми с чудовища.

Беше Мекагодзила.

— Кирю! — извика Соренто по мегафона. При тази команда малкият артефакт мигновено разрасна, докато не се извиси почти толкова, колкото самия замък — два пъти по-висок от „гигантските“ роботи, които ние четиримата пилотирахме. Главата на механизираното влечуго почти докосваше горната част на сферичния щит.

Тълпата замлъкна вцепенена, а сред хилядите ловци се разнесе уплашено шумолене, щом разпознаха чудовището. Всички знаеха кой беше металният исполин. И всички знаеха, че той е почти неуязвим.

Соренто влезе в робота през вратичка в една от масивните пети. Няколко секунди по-късно звярът се раздвижи. Очите му засияха в яркожълто и той отметна глава назад, отвори нащърбената си паст и нададе пронизителен металически рев.

Като по даден сигнал Шестиците зад Соренто извадиха своите малки роботи и ги активираха. Пет от тях си бяха избрали лъвовете роботи, които се превръщаха във Волтрон. Останалите петима имаха роботи от Роботек и Неон дженезис еванджелиън.

— Мамка му! — прошепнаха АртЗмида и Аех в един глас.

— Хайде, елате! — извика предизвикателно Соренто. Думите му отекнаха надалеч.

Много от ловците на предни линии неволно отстъпиха назад. Няколко други се обърнаха и си плюха на петите. Но ние с Аех, Шото и АртЗмида не помръднахме.

Погледнах на дисплея си колко беше часът. Оставаше по-малко от минута. Натиснах едно копче на контролното табло на Леопардон и гигантският ми робот извади сияещия си меч.

Не видях лично как стана, но мога почти със сигурност да ви разкажа, какво се бе случило след това:

Шестиците издигнали огромен брониран бункер зад Замъка на Анорак, пълен с купища оръжия и бойна екипировка, която бяха телепортирали вътре, преди да активират щита. Там е имало и дълга редица с трийсет помощни андроида, монтирана на източната стена на предверието. Поради липса на въображение от страна на проектанта на андроидите, те до един са изглеждали като робота Джони Пет от филма от 1986 г. Късо съединение. Помощните андроиди са били черноработници. Шестиците са ги използвали, за да зареждат с муниции и оръжия разположените отвън войски.

Точно минута преди пладне един от андроидите с обозначение Ес Ди-03 се е включил и се е отделил от рафта за зареждане. После се е плъзнал напред на танковите си вериги по мраморния под до оръжейната, разположена в една ниша наблизо. Двама механизирани часовои са стояли на входа ѝ. Ес Ди-03 им е дал поръчката си заявка, която аз лично бях пратил по интранета на Шестиците преди два дни. Часовоите са я изпълнили и са се отдръпнали, за да направят път на андроида да влезе в оръжейната. Роботът се е плъзнал покрай етажерките с най-разнообразни оръжия: магически мечове, щитове, електрически брони, плазмени пушки, магнитни картечници и безброй други. Накрая е намерил етажерката, която търсел, и е спрял пред нея. На рафта е имало пет големи осмостенни устройства с размерите на футболна топка. На всяка от осемте им стени е имало клавиатура и сериен номер. Андроидът е намерил този, който бях посочил в заявката си. После, следвайки инструкциите, които бях програмирал в него през интранета на ИОИ, малкият робот е въвел командите с подобния си на нокът показалец на клавиатурата. След като е приключил, лампичката на клавиатурата е станала от зелена червена и Ес Ди-03 е взел устройството в ръце. Кпгато е излязъл от оръжейната, бомбата от антиматерия е била извадена от компютъризирания инвентар на Шестиците.