Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

— За нас е чест, сър — казах аз. — Не мога да опиша колко сме ви благодарни.

— Вече ми благодарихте достатъчно, така че стига! — рече Мороу, обърна се и ни поведе през обширна зелена поляна към огромното имение. — Нямате представа колко се радвам, че имам гости. За съжаление, живея тук сам, откакто Кира почина. — Той замълча за миг, а после неочаквано се разсмя. — Ако не броим всички готвачи, камериерки и градинари, разбира се. Но те живеят тук, така че на практика не се броят за гости.

С Аех не знаехме как да реагираме, затова просто се усмихвахме и кимахме. Накрая събрах смелост да проговоря.

— АртЗмида и Шото пристигнаха ли вече?

Нещо в начина, по който произнесох името на АртЗмида, накара Мороу да се изкиска силно. След няколко секунди усетих, че и Аех ми се смееше.

— Какво толкова смешно има?

— Да — ухили се Ог. — АртЗмида пристигна първа преди няколко часа, а самолетът на Шото кацна преди около половин час.

— Ще се срещнем ли с тях? — попитах със зле прикрито смущение.

Ог поклати глава:

— АртЗмида реши, че ако се срещне с вас двамата сега, ще се разсее твърде много, затова предпочете да се видите след „голямото събитие“. Шото явно бе на същото мнение като нея. — Той ни изгледа мълчаливо за миг. — Мисля, че така е най-добре. Утре ви предстои важен ден.

Кимнах със смесица от облекчение и разочарование.

— Къде са те сега? — попита Аех.

Ог вдигна тържествуващо юмрук във въздуха.

— Вече са в ОАЗИС и се готвят за нападението срещу Шестиците! — Гласът му отекна от високите каменни стени на имението. — След мен! Мигът наближава!

Ентусиазмът на Ог ме оживи отново и стомахът ми се сви на топка от притеснение. Последвахме облечения си в халат благодетел през огромния, огрян от луната двор. Когато стигнахме до централната сграда, минахме през малка заградена градина, пълна с цветя. Тя бе разположена на странно място и не можах да разбера за какво служеше, докато не видях голямата надгробна плоча в средата. Тогава осъзнах, че това беше гробът на Кира Мороу. Но дори на ярката лунна светлина беше твърде тъмно, за да прочета надписа.

Ог ни въведе в имението през пищен вход. Вътре лампите не светеха, но вместо да ги включи, Мороу взе факла от стената и освети пътя ни. Дори на слабата светлина от огъня виждах колко величествена беше сградата. Стените бяха покрити с огромни гоблени и рисунки на фантастични тематика, а коридорите бяха обрамчени от статуи на гаргойли и доспехи.

Докато вървяхме след Ог, събрах достатъчно смелост, за да го заговоря.

— Моментът може би не е много подходящ — казах му, — но съм голям почитател на творбите ви. Израснах с образователните игри на Халцидония Интерактив. Чрез тях се научих да чета, да пиша, да решавам задачи и пъзели… — продължих да дърдоря, докато вървяхме, и въодушевено разказвах кои са любимите ми продукти на Халцидония и колко голям фен на Ог съм по типичния нетактичен начин.

Аех явно реши, че се подмазвам, защото започна да се киска, докато пелтечех, но Ог се държа чудесно.

— Много се радвам да го чуя — каза той, искрено доволен. — С жена ми много се гордеехме с тези игри. Радвам се, че са ти оставили хубави спомени.

Завихме по един коридор и с Аех се спряхме пред входа към огромна зала, пълна с дълги редици стари видеоигри. Тона беше колекцията на Джеймс Холидей — колекцията, която бе завещал на Мороу. Ог ни видя, че стоим на прага, и се върна да ни вземе.

— Обещавам, че когато вълненията приключат, ще ви разведа из залата — каза той, малко задъхан. Движеше се бързо за човек с неговите размери и на такава възраст. Поведе ни надолу по спираловидно стълбище, до асансьор, който ни свали до мазето. Там обзавеждането беше много по-модерно. Последвахме го през лабиринт от застлани с килими коридори, докато не стигнахме до редица от седем кръгли врати, обозначени с номера.

— Пристигнахме! — посочи Мороу с факлата към вратите. — Това са моите кабини за достъп до ОАЗИС. Най-новият модел. Оу Ай Ар — 9400.

— 9400? Сериозно? — подсвирна тихо Аех. — Страхотно.

— Къде са другите? — озърнах се аз нервно.

— АртЗмида и Шото вече са в кабини 2 и 3. Кабина 1 е за мен. Изберете си от останалите.

Разгледах вратите, замисляйки се зад коя ли от тях е Арт Змида.

Ог посочи към дъното на коридора.

— В съблекалните има сензорни костюми с всякакъв размер. Отидете да се облечете!

Той се усмихна широко, когато с Аех излязохме от съблекалните няколко минути по-късно, облечени с чисто нови костюми и ръкавици.