Лиза Смит - Полунощ

— Сега седни там — помоли той Мередит, като я настани в противоположния ъгъл от този, където остави копието.

— Замислял ли си се — макар и за миг — какво ще стане с Мисао, ако излееш цялата течност тук?

— Всъщност нито за миг. Не заслужава дори и една микросекунда — заяви Деймън жизнерадостно. — Защо? Смяташ ли, че тя би се замислила за мен?

— Не — въздъхна Мередит. — Тъкмо в това е проблемът с вас двамата.

— Определено в момента тя е твой проблем, макар че по някое време може да се отбия, след като градът бъде разрушен, за да си побъбря на четири очи с брат й на тема как се спазва клетва.

— След като станеш достатъчно силен, за да го победиш.

— Е, защо ти не направиш нещо? Все пак те разрушават твоя град — изтъкна Деймън. — Децата се самонараняват, нападат се едно друго, а сега и родителите нападат децата…

— Те или са изплашени до смърт, или са обсебени от онези малахи, които лисиците продължават да разпространяват навсякъде…

— Да, така че страхът и параноята също продължават да се разрастват. Фелс Чърч може и да е малък град по стандартите на други опустошителни бедствия, които са причинили, но това е важно място, защото е разположено върху…

— Всички онези лей линии, пълни с магическа сила — да, да, зная. Но на теб не ти ли пука поне малко? За нас? За бъдещите им планове за нас? Нима нищо от това няма значение за теб? — запита Мередит настоятелно.

Деймън се замисли за застиналата малка фигура в спалнята на долния етаж, и се изпълни с неясно безпокойство.

— Вече ти казах — отсече. — Ще се върна, за да поговоря с Шиничи.

След което много внимателно започна да излива течността от отпушената звездна сфера в единия ъгъл на правоъгълника. Сега, след като най-сетне беше пред Портата, осъзна, че няма представа какво да прави. Може би трябваше да скочи вътре и да излее цялата течност от звездната сфера в средата. Но четирите ъгъла означаваха четири различни места за изливане и той се придържаше към това.

Очакваше по някакъв начин Мередит да се опита да му попречи. Да изтича до къщата. Най-малкото да вдигне шум. Да го нападне откъм гърба сега, когато бе пуснал копието. Но очевидно кодът на честта й забраняваше подобна нечестна игра.

Странно момиче, помисли си Деймън. Но ще й оставя бойното копие, след като и без това принадлежи на семейството й, а и заради него сигурно ще ме убият на мига, в който се приземя в Тъмното измерение. Слуга с оръжие — особено с подобно оръжие — няма никакъв шанс да оцелее.

Сссс-бум! Бяло! Ослепителна бяла светлина. В първия миг само това възприеха очите или съзнанието му.

И тогава го заля вълна на буйно ликуване. Успях! , помисли си той. Портата се отвори!

— Центърът на горното Тъмно измерение, моля — изрече той учтиво в пламтящата дупка. — Предпочитам уединена алея, ако нямаш нищо против. — И след тези думи скочи в лумналата паст.

Само дето не можа. Тъкмо започна да свива колене, когато нещо го удари отдясно.

— Мередит! Мислех…

Но не беше Мередит. Беше Бони.

— Ти ме измами! Не може да отидеш там! — ридаеше и крещеше тя.

— Да, мога! А сега ме пусни — преди да изчезне! — Опита се да я отблъсне, докато мислите му се лутаха в безполезна плетеница. Беше оставил това момиче — колко? — преди около час, толкова дълбоко заспало, че приличаше на мъртво. Колко още можеше да понесе това малко тяло?

— Не! Те ще те убият! А Елена ще убие мен! Но първо аз ще бъда убита, защото още съм тук!

Будна и всъщност напълно способна да подреди парчетата от пъзела.

— Човешки същества, пфу! Казах ти да ме пуснеш! — озъби се той. Оголи зъбите си, в резултат на което Бони зарови глава на гърдите му и се вкопчи в него като мече коала, обвивайки двата си крака около един от неговите.

Два наистина силни шамара ще я накарат да се пусне , помисли си Деймън.

Вдигна ръка.

Деймън отпусна ръка. Просто не можеше да го направи. Бони беше слаба, замаяна и объркана, неравностоен противник…

Ето това! , каза си той. Ще се възползвам! Тя е толкова наивна…

— Пусни ме за секунда — започна да я придумва. — Само да взема копието…

— Не! Ще скочиш, ако го сторя! Какво копие? — изтърси на един дъх момичето.

… и твърдоглава, непрактична…

Дали ярката светлина не отслабваше?

— Бони — поде той тихо, — наистина съм сериозен. Ако не ме пуснеш, ще те принудя… и това никак няма да ти хареса, повярвай ми.

— Направи каквото ти казва — разнесе се отблизо умолителният глас на Мередит. — Бони, той отива в Тъмното измерение! И ти ще се озовеш там с него — и този път и двамата ще бъдете роби! Хвани ръката ми!