Лиза Смит - Полунощ

— Както и да е, ако някой има вина, то това е Бони — рече Стефан със съжаление. — Но сега съм разтревожен за нея. Деймън няма да се грижи за нея, ако не е искал тя да отива с него.

Мередит сведе глава.

— Вината ще е моя, ако тя пострада.

Елена задъвка долната си устна. Нещо не беше наред. Нещо у Мередит, нещо, което приятелката й не й казваше. Ръцете й бяха сериозно пострадали, но Елена не можеше да разбере причината.

Сякаш отгатнала мислите на Елена, Мередит измъкна ръката си от нейната и я погледна. Огледа дланите си. И двете бяха еднакво одраскани и наранени.

Мередит сведе тъмнокосата си глава още по-ниско, почти се приведе на две. Сетне се изправи и отметна глава назад като човек, взел важно решение.

— Има нещо, което трябва да ви кажа… — поде.

— Почакай — прошепна Стефан и отпусна ръка на рамото й. — Чуйте. Приближава кола.

Елена се заслуша. След миг и тя чу шума от мотора.

— Идват към пансиона — рече тя озадачено.

— Още е много рано — обади се Мередит. — Което означава, че…

— Сигурно е полицията, която търси Мат — довърши Стефан. — По-добре да отида и да го събудя. Ще го заведа в зимника.

Елена припряно запуши почти празната звездна сфера.

— Нека вземе и това със себе си — заговори тя, когато Мередит внезапно изтича към противоположната страна на Портата. Вдигна от земята дълъг, тънък предмет, който Елена не можа да разпознае дори след като насочи Силата към очите си. Видя как Стефан примигна и се втренчи в него.

— Това също трябва да бъде отнесено в зимника — заяви Мередит. — Навярно има кални следи, излизащи от зимника, както и кръв в кухнята. На двете места.

— Кръв? — възкликна Елена, изпълнена с гняв към Деймън, но сетне поклати глава и насочи вниманието си другаде. Вече бе достатъчно просветляло, за да види полицейската кола, която се носеше към къщата като голяма бяла акула.

— Да вървим — подкани ги Елена. — Бързо, бързо, бързо!

Всички хукнаха приведени към пансиона.

— Стефан — изсъска Елена, докато тичаха, — ако можеш, ще трябва да им въздействаш със силата на внушението. Мередит, опитай се да почистиш калта и кръвта. Аз ще отида за Мат; най-малко вероятно е да удари мен, когато му кажа, че трябва да се скрие.

Те се заеха със задачите си. Насред цялата суматоха се появи госпожа Флауърс в бархетна нощница, наметната с мъхест розов пеньоар, нахлузила пухкави чехли със зайчи глави. При първото оглушително чукане по вратата ръката й завъртя дръжката и полицаят, който започваше да крещи: ПОЛИЦИЯ! ОТВОРЕТЕ… — се озова да реве с все сила над главата на дребничка старица, която не би могла да изглежда по-крехка и безобидна. Гласът му спадна до пресеклив шепот — … вратата.

— Не е заключено — рече госпожа Флауърс мило. Разтвори я широко, така че Елена да може да види двамата полицаи — мъж и жена, — както и те нея. Също и Стефан и Мередит, които тъкмо бяха притичали откъм кухнята.

— Искаме да говорим с Мат Хъникът — осведоми ги полицайката. Елена забеляза, че патрулната кола беше от полицейското управление в Риджмънт. — Майка му ни информира, че е тук… след сериозен разпит.

Те прекрачиха прага, като се шмугнаха покрай госпожа Флауърс. Елена стрелна с поглед Стефан, който беше пребледнял, а по челото му бяха избили малки капчици пот. Взираше се напрегнато в полицайката, която продължаваше да говори.

— Според майка му напоследък той направо си живеел в този пансион — осветли ги полицайката, докато колегата й размаха някакъв документ.

— Имаме заповед за обиск — додаде с решителен тон.

Госпожа Флауърс доби смутен вид. Погледна към Стефан, но после погледът й се плъзна към останалите тийнейджъри.

— Може би ще е най-добре да приготвя за всички по една чаша силен чай?

Стефан продължаваше да се взира в жената, а лицето му изглеждаше по-бледо и изпито от всякога. Елена усети как стомахът й се сви на топка от страх. О, Господи, дори след кръвта, която му бе дарила тази нощ, Стефан беше слаб — твърде слаб, за да използва внушението.

— Може ли да задам един въпрос? — обади се Мередит с ниския си, спокоен глас. — Не за заповедта — побърза да уточни и махна с ръка към документа. — Какво е положението във Фелс Чърч? Знаете ли какво става?

Тя печели време, помисли си Елена, но всички спряха, за да чуят отговора.

— Цари истински хаос — отвърна полицайката след кратко колебание. — Там прилича на военна зона. По-лошо е, защото децата са тези, които… — Замълча и поклати глава. — Това не е наша работа. Нашата работа е да намерим един беглец от закона. Но първо искам да изясним нещо. Докато карахме към хотела ви, видяхме ярък стълб от светлина. Не беше от хеликоптер. Имате ли представа какво е било!