Лиза Смит - Полунощ

Елена сподави горчивия си смях, ала сетне внезапно се вкопчи в Стефан. Раницата ми… Те взеха ли я? Къде е тя?

Точно до нощното ти шкафче. Мога да я достигна. Искаш ли я? Той се протегна в мрака и придърпа нещо тежко, грапаво и миришещо не особено приятно. Елена пъхна трескаво едната си ръка вътре, докато с другата все още се държеше за Стефан.

Да! О, Стефан, тук е!

Той бе започнал да подозира — но се изпълни с увереност, когато тя измъкна бутилка с етикет на минерална вода „Евиан“ и я притисна към бузата си. Беше леденостудена, макар че нощта бе топла и влажна. И се пенеше и искреше, като никоя друга обикновена вода.

Нямах намерение да го правя , увери тя Стефан, внезапно разтревожена, че той може да не иска да има нищо общо с един крадец. Поне — не в началото. Сейдж каза да налея вода от Фонтана на вечната младост и живот в бутилките. Аз изнамерих една голяма бутилка и тази, по-малката. Някак си успях да напъхам по-малката в раницата — опитах се да сложа и голямата, но тя не се побра. И дори не си спомнях за малката, докато те не ми отрязаха хрилете и не отнеха телепатията ми.

И добре си сторила , изпрати й мисълта си Стефан. Ако те бяха заловили… О, моя прекрасна любима! Силата на прегръдката му почти я остави без дъх. Значи затова така изведнъж се разбърза да си тръгваш!

— Те ми отнеха почти всичко свръхестествено — прошепна девойката, като приближи устни до ухото на Стефан. — Ще трябва да живея с това и ако те ми бяха дали шанс, аз щях да се съглася, заради доброто на Фелс Чърч — ако разсъждавах разумно. — Тя замълча, внезапно осъзнала, че наистина буквално бе откачила. Беше по-лоша от крадец. Беше се опитала да използва смъртоносна атака върху група — в по-голямата си част — невинни хора. И най-лошото беше, че част от нея знаеше, че Деймън щеше да разбере лудостта й, докато не бе сигурна, че Стефан някога би могъл.

— Но не е нужно ти да ме променяш в… ти знаеш в какво — поде тя, като отново зашепна трескаво. — Глътка или две от това и аз мога да бъда завинаги с теб. Завинаги и… вечно… Стефан. — Тя спря, опитвайки се да си поеме дъх и да постигне поне отчасти душевно равновесие.

Ръката му покри нейната.

— Елена…

— Не плача. Това е, защото съм щастлива. Завинаги и вечно, Стефан. Можем да бъдем заедно, само… само ние двамата… завинаги.

— Елена, любима. — Ръката му я възпря да отвори бутилката.

— Не… не го ли искаш?

С другата си ръка Стефан я притисна силно към гърдите си, главата й се оброни на рамото му, а той отпусна брадичка върху косата й.

— Това е, което искам най-много от всичко. Предполагам, че съм… замаян. Така съм, откакто… — Млъкна и опита отново. — Ако разполагаме с цялото време на света, ние имаме утрешния ден — промълви той с глас, приглушен от косата й. — А утре има достатъчно време, за да помислиш добре. В тази бутилка има достатъчно за четирима или петима души. Ти си тази, която трябва да реши кой да пие, любима. Но не и тази нощ. Тази нощ е за…

Обля я внезапно вълна на радост и Елена разбра.

— Ти говориш за… Деймън. — Удивително колко беше трудно просто да изрече името му. Почти приличаше на оскверняване и при все това…

Когато той можеше да говори — по този начин — само за миг с мен, той ми каза какво иска , изпрати тя мисълта си. Стефан се помръдна в мрака, но не каза нищо. Стефан, той помоли само за едно нещо, преди… да си отиде. Да не бъде забравен. Това е всичко. И ние сме тези, които най-много си го спомнят, ние и Бони.

А на глас добави:

— Аз никога няма да го забравя. И няма да позволя на никого, който го е познавал, да го забрави — докато съм жива.

Знаеше, че говори прекалено високо, но Стефан не се опита да я накара да снижи глас. Тялото му потръпна, а после я притисна още по-силно, заровил лице в косата й.

Спомням си , долетя мисълта му до нея, че Катрин го помоли да се присъедини към нея — когато ние тримата бяхме в гробницата на Хонория Фел. Аз си спомням какво й отвърна той. А ти спомняш ли си?

Елена усети как душите им се преплитат, докато двамата виждаха сцената през очите на другия. Разбира се, че си спомням.

Стефан въздъхна и леко се засмя. Спомням си как по-късно се опитах да се погрижа за него във Флоренция. Той бе изпаднал в едно от най-лошите си настроения и се държеше ужасно, дори не използваше внушението върху момичетата, от които се хранеше. Още една въздишка. Мисля, че тогава искаше да бъде заловен. Дори не можеше да се изправи пред мен и да говори за теб.