Лиза Смит - Полунощ

Стефан се опита, въпреки че Елена видя, че все още е заслепен от блясъка на звездната сфера.

— Нека обсъдим и обмислим начините, по които да я вземем… — поде той тихо.

Ала Бони му се изсмя, макар и без лошо чувство.

— Мога да стигна дотам също толкова бързо, колкото и една катерица. Нужен ми е само някой със здрави ръце, който да я улови, когато я бутна долу. Зная, че не мога да сляза обратно с нея; не съм толкова глупава. Хайде, момчета, да го направим!

Ето как се случваше. Различни индивидуалности, различни начини на мислене. И едно смеещо се, лекомислено момиче, което нямаше предчувствие точно когато се нуждаеше от него.

Елена, която завиждаше на Мередит за бойното копие, дори не предусети началото. Гледаше Стефан, който премигваше бързо, за да фокусира погледа си.

И Бони, която се изкатери толкова леко, сякаш бе изстреляна върху изсъхналия клон на дървото, който ги заслоняваше. Дори им отдаде чест на майтап, малко преди да скочи в оголения, искрящ кръг около дървото.

После секундите все едно се проточиха цяла вечност. Елена усети как очите й бавно се разширяват, макар да знаеше, че вече са широко отворени. Видя Стефан да се протяга спокойно през нея, за да се опита да обвие пръсти около крака на Бони, макар да знаеше, че всъщност вижда как ръката му се стрелва с мълниеносна бързина към глезена на дребничкото момиче. Дори мигновеното телепатично предупреждение на Деймън: Не, малко глупаче! , й се счу, сякаш изречено с привичните му лениви нотки на превъзходство.

Тогава, все още като на забавен кадър, коленете на Бони се прегънаха и тя подскочи високо във въздуха над кръга.

Ала така и не докосна земята. Неясно как, една черна мълния, смайващо бърза дори в забавения филм на ужасите, който Елена гледаше, падна там, където Бони би се приземила. И тогава Бони беше изхвърлена, запратена твърде бързо, за да успеят да я проследят очите на Елена, извън голия кръг, последва глухо тупване — твърде бързо за съзнанието на Елена, за да го регистрира като приземяването на Бони.

Съвсем ясно чу как Стефан ужасено изкрещя: „Деймън!“. И тогава Елена съзря тънки тъмни предмети — като извити копия — вече изстреляни надолу. Още едно нещо, което очите й не можаха да проследят. Когато погледът й се фокусира, тя видя, че са дълги, извити черни клони, забити на равни разстояния около дървото като трийсет крака на паяк, трийсет дълги копия, предназначени или да уловят някой като решетки на килия, или да го забодат към странния пясък под краката й.

„Забодат“ беше подходяща дума. Хареса й как звучи. Дори докато се взираше в острите, извити назад израстъци върху клоните, предназначени да задържат всичко, което уловят, тя си помисли за раздразнението на Деймън, ако някой клон пробие коженото му яке. Ще ги засипе с проклятия, а Бони ще се преструва, че не го е сторил…

Сега вече бе достатъчно близо, за да види, че нещата не бяха толкова прости. Клонът, който беше с размерите на истинско копие, беше преминал през рамото на Деймън, причинявайки му непоносима болка и пръскайки капки кръв върху ъгълчето на устата му. Ала още по-вбесяващ бе фактът, че той бе затворил очите си пред нея. Поне това си помисли Елена. Той нарочно не ги допускаше до себе си — може би, защото беше ядосан; може би заради болката в рамото. Но това й напомни на стоманената стена, пред която се бе озовала последния път, когато се бе опитала да докосне съзнанието му — и по дяволите, не разбираше ли той, че ги плашеше?

— Отвори си очите, Деймън — подкани го Елена и се изчерви, защото това бе, което той искаше тя да каже. Деймън наистина беше най-големият манипулатор, когото познаваше. — Казах, отвори си очите! — Сега вече бе искрено ядосана. — Не се прави на умрял, защото не можеш да заблудиш никого и вече наистина ни писна! — Канеше се да го разтърси, когато нещо я вдигна във въздуха и се озова срещу Стефан.

Стефан също страдаше, но явно болките му не бяха толкова силни като тези на Деймън, затова тя се извърна, готова да се нахвърли върху Деймън, когато Стефан изрече дрезгаво:

— Елена, той не може !

Само за един миг думите му й се сториха пълна глупост. Не само тъпи, но и безсмислени, все едно да кажеш, че някой не може да попречи на някой орган да си върши работата — каквато и да е тя. Това бе мимолетна отсрочка, след което трябваше да се справи с това, което виждаха очите й.

Деймън не беше забоден за рамото. Той бе прободен, вляво, малко над средата на гърдите.