Лиза Смит - Полунощ

— Знаете ли, че това е най-великият миг в историята на нашето семейство? От стотици години това древно китсуне — о, да, винаги съм знаела каква е тя — се настанява насила при невинни хора. През последните три века беше моето семейство на самураи микос, които тя тероризираше. Сега съпругът ми най-сетне ще може да се прибере у дома.

Мередит я погледна стреснато. Госпожа Сайтоу кимна.

— Той се опита да й се противопостави и тя го прогони от дома му. Откакто се е родила Изобел, се страхувам за нея. А сега те моля да й простиш. Тя се затруднява да изразява чувствата си.

— Това ми е познато — рече Мередит тихо. — Ако нямате нищо против, ще отида да си поговоря с нея.

Ако някога в живота си можеше да обясни на сродна душа какво удоволствие е да се забавляваш, мислеше, че това е точно сега.

Деймън бе спрял и коленичил зад огромен счупен клон на дървото. Стефан придърпа двете момичета към себе си и ги хвана, така че тримата да се приземят точно зад брат му.

Елена се втренчи в широкия ствол на дървото. Колкото и да бе голям, не беше толкова огромен, колкото очакваше. Наистина протегнатите ръце на четиримата нямаше да могат да го обхванат. Ала в едно отдалечено кътче на съзнанието й се спотайваха образи на луни, дървета и стволове, които бяха високи като небостъргачи, в които звездната сфера можеше да бъде скрита на всеки „етаж“ или във всяка „стая“.

Това беше просто ствол на величествен дъб, разположен в нещо като вълшебен кръг — може би около шест метра в диаметър, където нямаше дори едно изсъхнало листо. Земята беше по-светла от глинестата почва, по която бяха тичали, и дори тук–там проблясваше. Като цяло Елена изпита облекчение.

Нещо повече, дори виждаше звездната сфера. Тя се боеше — заедно с другите неща, — че сферата може да е твърде нависоко, за да се изкатерят дотам, че може да е увита в толкова гъсто преплетени корени и клони, че днес, след стотици или хиляди години, да е невъзможно да се отдели от тях. Но ето че тя беше пред очите й, най-голямата звездна сфера, съществувала някога, с големината на плажна топка, и сгушила се върху първото разклонение на дървото.

Мислите й запрепускаха напред. Бяха успели! Бяха намерили звездната сфера! Но с колко време разполагаха, за да се върнат при Сейдж? Елена погледна машинално към компаса си и за своя изненада видя, че стрелката сега сочеше на югозапад — с други думи, обратно към Входа на крепостта. Много съобразително от страна на Сейдж. И може би по обратния път нямаше нужда да преминават през изпитания; можеха просто да използват специалния ключ, за да се върнат във Фелс Чърч и тогава… ами, госпожа Флауърс щеше да знае какво да прави.

Сега, като се замисли, навярно биха могли просто да я изнудят, която и да беше тази загадъчна Тя , да си замине в замяна на звездната сфера. Макар че — дали биха могли да живеят с мисълта, че тя може да причини същото отново — и отново — и отново на други градове?

Докато обмисляше следващите им ходове, Елена наблюдаваше израженията на спътниците си: детинското учудване, изписано върху сърцевидното лице на Бони; напрегнатата преценка на ситуацията в очите на Стефан; опасната усмивка на Деймън.

Всички те най-после се намираха пред толкова трудно постигнатата награда.

Но Елена не можеше да гледа твърде дълго. Трябваше да се свършат още неща. Докато я гледаха, звездната сфера заискри в толкова блестящи, ярки цветове, че Елена бе почти заслепена. Засенчи очите си с длан точно в мига, в който Бони си пое рязко дъх.

— Какво? — попита Стефан, също с ръка пред очите, които, разбира се, бяха много по-чувствителни от човешките.

— Някой я използва точно в този момент! — отвърна Бони. — Когато засвети толкова силно, тя изпраща Сила! Много, много далеч оттук!

— Нещата в това, което е останало от бедния стар Фелс Чърч, изглежда, яко се напичат — подхвърли Деймън, който напрегнато се взираше нагоре към клоните над него.

— Не говори по този начин! — възкликна Бони възмутено. — Това е нашият дом. И сега най-после можем да го защитим! — Елена направо виждаше картините в главата на приятелката си: семейства се прегръщат; съседи се усмихват отново на съседите си; целият град работи сплотено, за да възстанови града си от разрушенията.

Така понякога се случваха големите трагедии. Хора с една обща цел, ала не действат единно. Предположения. Самонадеяност. И може би най-важното от всичко — неспособността да седнат и да поговорят.