Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

— Движат се по-бързо, отколкото бяхме предвидили — каза Катан. — А броят им е попълнен от делнохски войски.

— Бих казал, че са общо около петдесет хиляди — каза Торн. — Можем да забравим да удържим която и да е позиция, освен Тарск и Магадон.

— Ще продължим да ги удряме — заяви Ананаис. — Колко време още можете да удържате силата на онези проклети Тамплиери, Катан?

— Мисля, че дори в момента са започнали да намират пролуки.

— Ако това се случи, атаките ни ще станат самоубийство.

— Зная това, Черна маско. Но това не е точна наука. Битката в Бездната никога не спира, но те ни карат да отстъпваме.

— Продължавайте да правите каквото можете, момче — каза Ананаис. — Добре — ще продължим с атаките още един ден, после отстъпваме зад стените.

— Нямаш ли усещането, че плюем в окото на ураган? — попита Торн.

Гигантът се ухили зад маската.

— Може би, но още не сме изгубили! Катан, безопасно ли е да яздим?

Свещеникът затвори очи и мъжете изчакаха няколко минути. Тогава Катан внезапно подскочи и отвори рязко очи.

— На север — каза той. — Трябва да тръгнем веднага!

Той се надигна панически, залитна, но възвърна равновесието си и се затича към коня си. Ананаис го последва.

— Торн! — извика той. — Отведи хората си обратно при другите. Останалите ме последвайте!

Катан ги поведе в шеметен галоп на север, следван от Ананаис и двадесет воини. Зората почти бе настъпила и върховете на планините вдясно бяха окъпани в червено.

Свещеникът шибаше коня си и Ананаис, който се намираше близо зад него, изрева:

— Ще го убиеш, глупако!

Катан не му обърна внимание и се приведе ниско над врата на животното. Срещу тях се издигаше скална тераса; Катан дръпна юздите и скочи от седлото, затичвайки се към една тясна пукнатина. Ананаис извади меча си и го последва.

В пукнатината лежаха двама мъртви съчетани. От гърлата им стърчаха стрели с черни пера. Ананаис продължи нататък. Още един мъртъв звяр, прострелян в сърцето. Той зави зад ъгъла на скалата и чу ръмжене и трясък на стомана. Заобиколи още три тела и последния камък с вдигнат меч. Два мъртви съчетани лежаха пред него, трети атакуваше Катан, а други двама се бореха с мъж, когото Ананаис не можеше да види.

— Дракон, при мен! — извика той.

Един от двамата съчетани се обърна към него, но той блокира свирепия му удар и заби меча си в корема на чудовището. Ноктите на звяра се стрелнаха напред, но Ананаис се хвърли назад и в същия момент воините му дотичаха с извадени мечове. Звярът падна под буря от удари. Катан се справи с изненадваща лекота със своя противник и се затича да помогне на воина, но това се оказа ненужно. Езичника заби брадвата си във врата на чудовището и залитна назад по пътеката.

Ананаис дотича до него и видя, че тялото на черния мъж е покрито с рани: гърдите му бяха разкъсани и плътта висеше на кървави ивици.

Лявата му ръка бе почти откъсната, а лицето му бе напълно раздрано.

Езичника дишаше накъсано, ала очите му бяха все така ярки и той се опита да се усмихне, когато гигантът с черната маска го вдигна в скута си.

— Горе има деца — прошепна той.

— Ще ги вземем. Не се движи!

— Какъв смисъл има, приятелю?

— Просто не се движи.

— Колко успях да убия?

— Девет.

— Това е добре. Радвам се, че дойде — последните двама щяха да са ми… трудни.

Катан коленичи до Езичника и положи длан на окървавената му глава. Внезапно болката изчезна от тялото на умиращия воин.

— Провалих се в мисията си — каза Езичника. — Трябваше да убия Ческа долу в града.

— Аз ще го сторя вместо теб — обеща Ананаис.

— Децата добре ли са?

— Да — увери го Катан. — Сега ги извеждаме.

— Не им позволявайте да ме видят. Ще се изплашат.

— Не бой се — каза младият свещеник.

— Погрижете се Мелиса да си вземе куклата… не знам какво ще прави без нея.

— Ще се погрижа.

— Когато бях млад, наредих на цяла армия да се хвърли в пламъците! Не трябваше да го правя. Никога не съм спирал да съжалявам за това. Е, Черна маско, сега никога няма да разберем, а?

— Аз вече знам — отвърна Ананаис. — Аз никога не бих могъл да надвия девет съчетани. Дори не мислех, че е възможно.

— Всичко е възможно — каза Езичника и гласът му заглъхна до шепот. — Освен да се примириш с вината си. — Той замълча за момент. — Катерача има план.

— Ще сработи ли? — попита Ананаис.

Езичника се ухили.

— Всичко е възможно. Той ми даде послание за теб, но сега то е безполезно. Искаше да знаеш, че десет хиляди мъже от Делнох са потеглили. Но те пристигнаха преди мен.