Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

Пагар разроши русата коса на детето.

— Естествено, че не си. Взехте ли храна с вас?

— Да — отвърна момчето. — В онази пещера там.

— Викат ми Езичника и съм приятел на Черната маска.

— Ще се грижиш ли за нас? — попита Мелиса.

Той ѝ се усмихна, изправи се и се протегна. Съчетаните сега щяха да бъдат пуснати на свобода из долините и той нямаше никакъв шанс да ги избегне пеша, следван от двадесет деца. Отиде до върха на близкия хълм и заслони очи, за да огледа пещерите. Щяха да му трябват поне два дни, за да измине разстоянието — два дни на открито. Обърна се и видя, че момчето с ножа е седнало на камъка зад него. Беше високо, на около единадесет години.

— Не отговори на въпроса на Мелиса — каза момчето.

— Как се казваш, момко?

— Сеорл. Ще ни помогнеш ли?

— Не зная дали мога — отвърна Езичника.

— Аз не мога да се справя сам — каза Сеорл и сивите му очи се впиха в лицето на черния мъж.

Езичника седна в тревата.

— Опитай се да разбереш, Сеорл. Няма никакъв шанс да стигнем до планините. Съчетаните са като зверове от джунглата; те преследват по миризма, движат се бързо и са пръснати нашироко. Трябва да отнеса послание на Черната маска; участвам във войната. Имам мисия и съм се заклел да я изпълня.

— Извинения! — каза момчето. — Вечно извинения. Е, аз ще ги отведа дотам. Бъди сигурен.

— Ще остана с вас за малко — каза Езичника. — Но знай, че не обичам особено деца да бърборят около мен — ставам раздразнителен.

— Не можеш да попречиш на Мелиса да бърбори. Много е малка и е много изплашена.

— А ти не си изплашен?

— Аз съм мъж — каза Сеорл. — Спрях да плача преди години.

Езичника кимна и се изправи плавно на крака.

— Да вземем храната и да потегляме.

Събраха другите деца. Всяко от тях носеше малка торба с храна и манерка с вода. Езичника вдигна Мелиса и другите две най-малки на гърба на коня си и ги поведе към равнината. Вятърът духаше в гърбовете им, което беше добре… освен ако по пътя им нямаше съчетани. Сеорл се оказа прав за Мелиса; тя бърбореше неспирно, разказвайки на черния мъж истории, които той едва успяваше да схване. Някъде по залез-слънце момиченцето започна да се олюлява на седлото и Езичника я взе в ръце и я притисна към гърдите си.

Бяха изминали може би три мили, когато Сеорл дотича до него и дръпна ръкава му.

— Какво има?

— Много са изморени. Току-що видях Ариан да сяда до пътеката — мисля, че е заспала.

— Добре. Иди я вземи — ще лагеруваме тук.

Децата се сгушиха около Езичника, когато той положи Мелиса в тревата. Нощта бе хладна, но не и студена.

— Ще ни разкажеш ли приказка? — попита момиченцето.

Съвсем тихо, той им разказа за Лунната богиня, която слязла на земята по сребърни стъпала, за да живее като смъртен човек. Там срещнала красивия воин принц Анидиго. Той я обикнал така, както никой мъж не е обичал жена оттогава насам, ала богинята била свенлива и побягнала от него. Понесла се по небето в кръгла сребърна колесница. Принцът не можел да я последва, затова отишъл при един мъдър магьосник, който му направил друга колесница от чисто злато. Анидиго се заклел, че няма да се върне, докато не спечели сърцето на Лунната богиня. Кръглата му златна колесница се понесла в небето като блестящо огнено кълбо. И той обикалял земята, ала тя винаги била пред него. Дори и днес.

— Погледнете нагоре! — каза Езичника. — Ето я там — и скоро Анидиго ще я подгони отново по небето.

И последното дете заспа сън без сънища и Езичника внимателно мина край тях да намери Сеорл. После се оттеглиха на известно разстояние от поляната.

— Разказваш добри истории.

— Имам много деца — отвърна Езичника.

— Защо имаш толкова много, щом те дразнят? — попита момчето.

— Не е лесно за обяснение — каза черният мъж и се ухили.

— О, разбирам — сопна се Сеорл. — Не съм толкова малък.

Езичника се опита да обясни:

— Човек може да обича децата си и пак да им се ядосва. Радвал съм се при раждането на всяко свое дете. Сега едно от тях стои на мястото ми у дома и управлява народа ми. Но аз се нуждая от усамотение. Децата не разбират това.

— Защо си толкова черен?

— Толкова по философските въпроси! Черен съм, защото страната ми е много гореща. Тъмната кожа е защита от слънцето. Твоята не потъмнява ли през лятото?

— А косата ти — защо е толкова ситно накъдрена?

— Не зная, млади човече. Както не зная защо носът ми е широк, а устните ми са по-дебели от твоите. Просто е така.

— Всички ли изглеждат като теб там, откъдето идваш?