Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

Цубой присви очи. Саркофагът със сигурност криеше някакъв капан, а той не искаше да умре. Но ако позволеше на Тенака да го отвори сам, той щеше да получи не само шлема, но и меча на Улрик.

Накрая Черепоносеца се ухили.

— Добре — каза той. — Заедно!

Приближиха се към ковчега и надигнаха мраморния капак. Той изскърца силно. Те напънаха отново и мраморният къс падна на пода, където се строши на три. Цубой се хвърли към меча, който почиваше на гърдите на скелета вътре. Тенака сграбчи шлема и скочи от другата страна на ковчега. Черепоносеца се засмя.

— Е, братовчеде. Какво ще правиш сега?

— Шлемът е у мен — каза Тенака.

Цубой скочи напред и замахна диво, ала Тенака се отдръпна така, че ковчегът да е помежду им.

— Можем да повтаряме това до безкрай — каза той. — Да прекараме цяла вечност, тичайки в кръгове около саркофага.

Противникът му събра слюнка и се изплю. В думите на Тенака имаше истина — мечът беше безполезен, ако не можеше да се приближи достатъчно.

— Дай ми шлема — каза Черепоносеца. — Така и двамата ще оживеем. Съгласи се да ми служиш и аз ще те направя свой пръв генерал.

— Не, няма да ти служа — каза Тенака. — Но можеш да вземеш шлема, ако се съгласиш на едно условие.

— Назови го!

— Да ми позволиш да отведа тридесет хиляди ездачи в Дренай.

— Какво? Защо?

— Можем да го обсъдим по-късно. Заклеваш ли се?

— Да. Дай ми шлема.

Тенака му го хвърли през ковчега и Черепоносеца го хвана ловко. Сложи го на главата си и се намръщи леко, когато острият метал одраска черепа му.

— Ти си глупак, Тенака. Не каза ли Аста, че само един ще се върне? Сега аз имам всичко.

— Нищо нямаш, тъпако. Ти си мъртъв! — каза Тенака.

— Празни заплахи — изсмя се другият мъж.

Тенака се засмя.

— Последната шега на Улрик! Никой не може да носи шлема му. Усети ли убождането, братовчеде, когато отровната игла прониза кожата ти?

Мечът падна от ръката на Цубой и краката му се подкосиха. Той се помъчи да се изправи, ала смъртта го придърпа при себе си. Тенака взе шлема и върна меча в ковчега.

След това бавно изкачи стъпалата, провирайки се между остриетата, стърчащи от дървените панели. Когато излезе на открито, седна, притиснал шлема в скута си. Беше бронзов, поръбен с бяла козина и украсен със сребърна нишка.

Далеч долу Аста Хан гледаше луната, докато Тенака се спускаше към него. Старецът не се обърна, когато той приближи.

— Добре дошъл, Тенака Хан, Господар на Ордите! — каза той.

— Отведи ме у дома — нареди Тенака.

— Още не.

— Защо?

— Трябва да се срещнеш с един човек.

Бяла мъгла се понесе от земята и се завихри около тях; от дълбините ѝ излезе могъща фигура.

— Справи се добре — каза Улрик.

— Благодаря, господарю.

— Смяташ ли да спазиш думата, дадена на приятелите си?

— Смятам.

— Значи надирите ще яздят в подкрепа на Дренай?

— Да.

— Така е редно. Един мъж трябва да стои до приятелите си. Но ти знаеш, че Дренай трябва да падне пред теб, нали? Докато те са живи, надирите не могат да благоденстват.

— Зная го.

— И си готов да ги завладееш… да сложиш край на империята им?

— Готов съм.

— Добре. Последвай ме в мъглата.

Тенака изпълни нареждането и ханът го поведе до брега на тъмна река. Там седеше старец, който се обърна, когато те се приближиха. Това беше Аулин, някогашният свещеник на Източника, умрял в казармите на Дракона.

— Спази ли обещанието си? — попита той. — Погрижи ли се за Реня?

— Погрижих се.

— Тогава седни до мен и аз ще изпълня своето.

Тенака седна и старецът се облегна на лакти, загледан в бълбукащата тъмна вода.

— Открих много машини на Предшествениците. Прегледах книгите и бележките им. Експериментирах. Научих много от тайните им. Те са знаели, че Крахът наближава, и са оставили множество следи за бъдните поколения. Светът е топка, знаеше ли това?

— Не — отвърна Тенака.

— Е, такъв е. В горната ѝ част има страна от лед. В основата — още една. Около центъра е адски горещо. И топката се върти около слънцето. Знаеше ли това?

— Аулин, нямам време за това. Какво искаше да ми кажеш?

— Моля те, воине, послушай ме. Толкова исках да споделя това знание — то е важно за мен.

— Добре, продължавай.

— Светът се върти и ледът на върха и дъното се трупа ежедневно: милиони тонове лед всеки ден, в продължение на хиляди години. И в един момент топката започва да се олюлява, докато се върти, а накрая се килва на една страна. Когато се килне, океаните се надигат и покриват земята. А ледът плъзва и покрива цели континенти. Това е Крахът. Това се е случило с Предшествениците. Виждаш ли? Мечтите на хората са безсмислени.