Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

— Искаш да бъдеш крал — каза тя с тъга в гласа.

— Да.

— Искаш да завладееш света.

Той не отговори.

— Виждал си ужаса на Ческа и безумството на амбициите. Виждал си ужаса, който носи войната. И сега искаш да създадеш по-велик ужас, отколкото Ческа някога си е представял.

— Не е нужно да бъде ужас.

— Не се самозаблуждавай, Тенака Хан. Трябва само да погледнеш извън палатката си. Те са диваци — живеят, за да се бият… за да убиват. Не зная защо говоря така. Думите ми не те достигат. В крайна сметка аз съм просто жена.

— Ти си моята жена.

— Бях. Вече не съм. Сега ти имаш друга жена. Гърдите ѝ са планини, а семето ѝ чака да се пръсне по света. Какъв герой си само, велики хане! Приятелят ти те очаква. В слепотата на верността си той си мисли, че ще те види яхнал бял кон начело на твоите надири. После злото ще падне и дренайците ще бъдат свободни. Представи си изненадата му, когато изнасилиш народа му!

— Каза достатъчно, Реня. Аз няма да предам Ананаис. Няма да нахлуя в Дренай.

— Може би не сега. Но един ден няма да имаш избор. Просто няма да има друго място.

— Още не съм станал хан.

— Вярваш ли в молитви, Тенака? — попита го тя внезапно с насълзени очи.

— Понякога.

— Тогава помисли над това: моля се тази нощ да изгубиш, дори това да означава смъртта ти.

— Ако изгубя, ще означава — каза той.

Ала тя вече се бе оттеглила.

Древният шаман клечеше в прахта, загледан съсредоточено в мангал с въглища, поставен върху железен триножник. Около него седяха главатарите на надирите, бойните главатари — господарите на Ордата.

Встрани от тълпата тримата родственици стояха в кръг от камъни — Цубой Черепоносеца, Шират Мълвящия нож и Тенака Хан.

Бойните главатари се гледаха с необичаен интерес. Черепоносеца беше набит и мускулест, с дебела плитка, която започваше високо на тила му, и рехава разклонена брада. Беше гол до кръста и тялото му блестеше от масло.

Мълвящия нож бе по-слаб и дългата му посребряваща коса бе привързана в основата на врата. Имаше кръгло лице, което дългите увиснали мустаци караха да изглежда скръбно. Ала очите му бяха остри и бдителни.

Тенака Хан седеше тихо с тях, загледан в гробницата, която светеше като сребро под лунната светлина. Черепоносеца изщрака заплашително с кокалчетата на пръстите си и напрегна мускулите на гърба си. Личеше, че е нервен. С години бе планирал как ще поеме контрола над Вълците. И сега, когато армията му беше много по-силна от тази на брат му, се оказваше принуден да заложи бъдещето си на случайността. Такава бе властта на шаманите. Той се бе опитал да игнорира Аста Хан, но дори собствените му бойни главатари — уважавани воини като Ингис — се впуснаха да го увещават да последва мъдростта им. Никой не искаше да вижда вълк да разкъсва вълк. Но как можа Тенака Мелезът да се завърне точно сега? Черепоносеца изруга наум.

Аста Хан се надигна на крака. Беше стар — по-стар от всеки друг сред племената — и мъдростта му беше легендарна. Той бавно се приближи към тримата; познаваше ги добре — както бе познавал бащите и дядовците им — и виждаше приликите помежду им.

Вдигна дясната си ръка.

— Ние, надирите! — извика той и гласът му захвърли одеждите на старостта. Плътен и могъщ, той се понесе над струпалите се воини и всички повториха вика тържествено.

— От това съревнование няма връщане назад — каза шаманът на тримата съперници. — Вие сте родственици. Всеки от вас има кръвна връзка с Великия хан. Не можете ли да се разберете кой трябва да води?

Той почака няколко секунди, ала и тримата останаха смълчани.

— Чуйте тогава мъдростта на Аста Хан. Очаквате, че ще се биете помежду си — виждам, че телата и оръжията ви са наострени. Но тук няма да има смъртен двубой. Вместо това ще ви пратя в място, което не се намира на този свят. Онзи, който се завърне, ще бъде Хан, защото ще е намерил шлема на Улрик. Смъртта ще е близо до вас, тъй като ще бродите в царството ѝ. Ще видите ужасни неща, ще чуете писъците на прокълнатите. Все още ли желаете да участвате в съревнованието?

— Да започваме! — каза рязко Черепоносеца. — Приготви се да умреш, помияр такъв — прошепна той на Тенака.

Шаманът пристъпи напред и положи длан на главата на Цубой. Очите на главатаря се затвориха и главата му увисна. Последва го Мълвящия нож… а после и Тенака Хан.

Аста Хан коленичи пред спящите мъже и затвори очи.

— Изправете се! — нареди им.

Тримата отвориха очи и се изправиха, мигайки изненадано. Все още стояха пред гроба на Улрик, ала сега бяха сами. Воините, палатките и лагерните огньове бяха изчезнали.