Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

— Какво означава това? — попита Мълвящия нож.

— Ето я гробницата на Улрик — отвърна Аста Хан. — Трябва само да вземете шлема от спящия хан.

Двамата чистокръвни надири тръгнаха към гробницата. Нямаше видими входове — никакви врати, само гладък бял мрамор.

Тенака седна и шаманът приклекна до него.

— Защо не търсиш с братовчедите си? — попита той.

— Защото зная къде да търся.

Аста Хан кимна.

— Знаех, че ще се върнеш.

— Откъде?

— Писано е.

Тенака гледаше как родствениците му обикалят гробницата и чакаше момента, в който ще се скрият от поглед. Тогава се изправи и бързо притича до купола. Катеренето не беше трудно, защото пролуките между мраморните блокове осигуряваха удобни места за захващане. Беше изминал половината разстояние до статуята на Улрик, когато другите го забелязаха. Чу ругатнята на Черепоносеца и разбра, че го следват.

Достигна арката. Беше дълбока седем стъпки и в задната ѝ част чакаше статуята на Улрик.

Кралят отвъд Портата!

Тенака Хан пристъпи внимателно. Вратата бе скрита зад арката. Натисна я и тя се отвори със скърцане.

Черепоносеца и Мълвящия нож пристигнаха почти едновременно, забравили враждата си от страх, че Тенака ги е изпреварил. Когато видяха отворената врата, тръгнаха напред, ала Цубой се отдръпна точно когато Шират влезе. В мига, в който Мълвящия нож прекоси прага, се чу силен пукот и три копия се забиха в гърдите му, пронизвайки дробовете му, за да щръкнат от гърба. Той се свлече напред. Черепоносеца заобиколи тялото и видя, че копията са прикрепени към дъска, а тя — към сложна плетеница от въжета. Притаи дъх и се ослуша внимателно; чуваше шепота на пясък, падащ върху камъка. Падна на колене — на прага имаше счупен стъклен съд. От него течеше пясък.

Мълвящия нож бе счупил съда, равновесието се беше нарушило и смъртоносният капан се бе активирал. Но как Тенака бе избегнал смъртта? Черепоносеца изруга и внимателно прекоси прага. Щом мелезът се бе справил, щеше да се справи и той. Когато изчезна в коридора, Тенака пристъпи иззад призрачната статуя на хана. Спря да разгледа капана, който бе убил Мълвящия нож, и тихо влезе в гробницата.

Коридорът отвъд трябваше да тъне в пълен мрак, ала от стените се излъчваше странно зелено сияние. Тенака падна на четири крака и започна да лази напред, оглеждайки стените и пода. Трябваше да има още капани. Но къде?

Коридорът завърши при кръгло стълбище, спускащо се в дълбините на гробницата. Тенака огледа първите няколко стъпала — изглеждаха стабилни. Стената наоколо бе покрита с кедрова облицовка. Той седна на най-горното стъпало. Защо му беше на някой да слага облицовка около стълбище?

Изтръгна една дъска от стената и започна да слиза по стълбите, проверявайки внимателно всяко стъпало. На половината път усети леко движение под десния си крак и го отдръпна. Положи кедровата дъска върху ръба на стъпалата, после легна по гръб на нея и вдигна крака. Дъската започна да се пързаля. Удари капаните с висока скорост и Тенака усети свистенето на стоманено острие над главата си. Дъската увеличи скоростта си, носейки се надолу по стълбите. На три пъти активира още капани, но се движеше твърде бързо и пътникът ѝ остана незасегнат. Той опря крака в стените, за да се забави, и получи много синини, докато пътуването продължаваше.

Дъската се удари в земята в подножието на стълбите и запрати Тенака във въздуха. Той веднага се отпусна и се сви на кълбо. Когато се блъсна в отсрещната стена, въздухът напусна дробовете му. Изсумтя и се претърколи на колене. Опипа внимателно ребрата си; поне едно изглеждаше счупено. Огледа се. Къде беше Черепоносеца? Отговорът дойде няколко мига по-късно, когато нагоре по стълбите се чу дандания. Тенака се ухили и се отдръпна. Цубой прелетя край него — дъската му се разби на парчета и тялото му се понесе към отсрещната стена. Тенака примижа болезнено, когато чу трясъка.

Черепоносеца изсумтя и се изправи с препъване. Щом видя Тенака, се изпъна.

— Не ми отне много време да разбера какъв е планът ти, мелез!

— Изненадваш ме. Как успя да се озовеш зад мен?

— Скрих се при тялото.

— Е, ето ни тук — каза Тенака и посочи саркофага, издигнат на пиедестал в центъра на залата. — Остава само да вземем шлема.

— Да — каза предпазливо Черепоносеца.

— Отвори ковчега — каза Тенака с усмивка.

— Ти го отвори.

— О, хайде стига, братовчеде. Не можем да прекараме остатъка от живота си тук. Ще го отворим заедно.