Джо Абъркромби - Внезапни завършеци

— Дали трябваше? Не.

Карколф притисна ръка към гърдите си.

— Мисля, че заради теб са се разкъсали шевовете.

— Скъпа, ти си невероятна. — Шев съблече робата през главата си и я захвърли. — Той едва ти разряза кожата.

— Загубата на доброто ти мнение ме наранява по-дълбоко от всяко острие.

Шев разкопча колана, на който висяха взломаджийските ѝ инструменти, разкопча катераческите си наколенки и започна да съблича черните си дрехи така, сякаш изобщо не я интересуваше дали Карколф я гледа, или не. Но забеляза с известно задоволство, че едва когато си облече чиста рокля, Карколф заговори отново и гласът ѝ прозвуча леко дрезгаво.

— И така?

— И така какво?

— Винаги съм си мечтала една от Белите сестри да се съблече пред мен, но всъщност се чудех дали си намерила…

Шев ѝ подхвърли пакета и Карколф го сграбчи сръчно във въздуха.

— Знаех си, че мога да разчитам на теб.

Карколф почувства леко замайване от облекчението и от възбудата. Винаги бе имала слабост към опасните жени.

По дяволите, наистина се превръщаше в баща си…

— Права беше — каза Шев и се тръсна в стола, в който преди малко беше уплашила Карколф. — Беше у Помбрин.

— Знаех си, по дяволите! Тоя подлизурко! Напоследък е толкова трудно да се намери добър заменим двойник.

— Като че ли можеш да се довериш на някого.

— Въпреки това. Лошо няма, нали?

Карколф повдигна ризата си и внимателно пъхна пакета в горната от двете си поясни чантички.

Сега беше ред на Шев да гледа, като се преструва, че не гледа и си налива чаша вино.

— Какво има в пакета? — попита тя.

— По-безопасно е да не знаеш.

— Нямаш никаква представа, нали?

— Имам заповед да не поглеждам — наложи се да си признае Карколф.

— И не ти ли беше любопитно? Имам предвид, че на мен колкото по-строго ми забраняват да гледам, толкова повече ми се иска.

Шев се наведе напред, тъмните ѝ очи проблеснаха очарователно и за миг Карколф си представи картината как двете се търкалят по килима и през смях разкъсват заедно пакета.

С усилие я прогони от съзнанието си.

— Крадецът може да полюбопитства. Куриерът не може.

— А ти можеш ли да си още по-надута?

— Ще трябва да положа усилия.

Шев отпи от виното си.

— Добре, пакетът все пак си е твой.

— Не, не е. Точно в това е работата.

— Мисля, че те харесвах повече, когато беше престъпничка.

— Лъжеш. Просто ти доставя удоволствие възможността да ме развращаваш.

— И това е вярно. — Шев се размърда на стола така, че дългите ѝ загорели крака да се покажат изпод подгъва на роклята. — Защо не останеш за известно време? — Единият ѝ крак докосна глезена на Карколф, плъзна се бавно нагоре към вътрешната страна на бедрото ѝ, след което се върна надолу. — И да бъдеш развратена?

Карколф въздъхна почти болезнено.

— Проклятие, колко ми се иска. — Чак се изненада от силата на чувствата си; гърлото я стегна и за миг едва не се задуши. За миг бе готова да захвърли пакета през прозореца, да се отпусне пред стола, да улови Шев за ръката и да ѝ разкаже истории, които не бе разказвала на никого, от времето, когато беше още малко момиче. За един кратък миг. Но после отново се превърна в Карколф, отстъпи рязко настрани и кракът на Шев падна на пода. — Но ти знаеш как стоят нещата в моя бизнес. Трябва да хвана отлива.

И тя грабна новото си палто и се обърна с гръб, докато го обличаше, за да си даде време да се отърве от всички намеци за сълзи.

— Имаш нужда от почивка.

— Това си го казвам всеки път и всеки път когато приключа работата, установявам, че ми е… нервно. — Карколф въздъхна, докато закопчаваше копчетата. — Просто не съм създадена за спокойствие.

— Хм.

— Хайде да не се преструваме, че и ти не си такава.

— Хайде. Самата аз възнамерявах да се преместя. Може би в Адуа или обратно на юг…

— Предпочитам да останеш тук. — Карколф разбра, че е произнесла това на глас, и се опита да го омаловажи с безгрижно махване на ръката. — Кой друг ще ме измъква от неприятностите, когато минавам оттук? Ти си единствената в целия проклет град, на която мога да се доверя.

Това, разбира се, беше абсолютна лъжа, тя изобщо не вярваше на Шев. Добрият куриер не се доверява на никого, а Карколф беше най-добрата. Но се чувстваше много по-удобно с лъжите, отколкото с истината.

По усмивката на Шев видя, че тя прекрасно разбира всичко.

— Колко мило. — Карколф се обърна да си върви, но тя я хвана здраво за китката. — Парите ми?

— Колко съм глупава.