Джоан Виндж - 47 ронини

Американски карикатурист от японски произход, автор на комикси (манга). Известен е най-вече като създател на комиксовата серия „Усаги Иоджимбо“. — Б.пр.

Самурай във феодална Япония, който е загубил покровителството на своя господар или е допуснал той да бъде убит. — Б.пр.

Шунрю Сузуки (1905–1971) е пряк духовен приемник на великия дзен учител от XIII в. Доген. — Б.пр.

Гората Аокигахара е най-известното място за самоубийства в Япония. — Б.пр.

Господарю (яп.). — Б.пр.

Японски митологични същества, считани някога за разрушителни демони, предвестници на война. С времето са взели да ги считат за закрилящи, макар и все така опасни, духове от планините и горите. — Б.пр.

Главен управител (яп.). — Б.пр.

Японски хрян. — Б.пр.

Традиционен японски дюшек, който на сутринта се прибира в специален шкаф. — Б.пр.

В будизма бодхисатва се превежда като „просветлено съществуване“, и също и като „същество на просветлението“ или като „същество на мъдростта“. Традиционно това е всеки, който, подтикван от огромно състрадание, създава бодхичита , която е спонтанното желание да станеш Буда за доброто на всички съзнателни същества. — Б.пр.

Лисица (яп.). Лисиците са често срещан обект в японския фолклор, където ги изобразяват като интелигентни същества, притежаващи магически способности, които се увеличават с възрастта. — Б.пр.

Японско хладно оръжие с дълга ръкохватка, с овално сечение и извито едностранно острие, с което се биели самураите в Древна Япония. — Б.пр.

Японски йероглифи. Канджи буквално означава „букви на династията Хан“, при управлението, на която китайските писмени знаци са били стандартизирани за първи път. — Б.пр.

Дълъг японски меч с дръжка за хващане с две ръце. — Б.пр.

Митично същество, изобразявано като една трета дракон, една трета лъв и една трета елен. — Б.пр.

Японски професионален куклен театър, който се развива през XVII и XVIII век и е една от четирите форми на класическия японски театър. — Б.пр.

Японски роман от началото на XI век, класическо произведение на японската литература. Предполага се, че е написан от благородничката Мурасаки Шикибу в разцвета на периода Хеян. — Б.пр.

Изработен от твърдо дърво меч, използван за тренировки в японските бойни изкуства. — Б.пр.

Исторически японски ритуал за отбелязване на пълнолетието. При момчетата това е било при навършването на 15 г., а при момичетата — на 13 г. — Б.пр.

Японска настолна логическа игра от типа на шахмата. — Б.пр.

Китайски йероглифи, които се използват в модерната японска писмена система, заедно с хирагана и катакана. — Б.пр.

Японски естетически мироглед, основаващ се на приемането на несъвършенството като изходна точка за търсенето на друга хармония. — Б.пр.

Японска вишна. — Б.пр.

Администрацията на шогуната. — Б.пр.

Дълга роба, носена върху кимоното. — Б.пр.

Буквално „външни васали“ — феодали, които са били опоненти на Токугава, за разлика от шинпан — „вътрешните васали“, т.е. приближените на рода Токугава васали. — Б.пр.

Връхна дреха без ръкави. — Б.пр.

Японско театрално изкуство, развило се през XIV век. Повечето персонажи в но — независимо дали мъжки или женски — носят маски. — Б.пр.

Философски трактат, написан през XVII век от самурая Миямото Мусаши. Книгата е посветена на изкуството на стратегията. Тя е своеобразен учебник по кенджуцу, описващ основните техники за използване на меча катана. Този трактат и днес се изучава от майсторите по бойни изкуства. — Б.пр.

Традиционен японски пояс. — Б.пр.

Панталон с много широки крачоли — традиционно облекло за самураите. — Б.пр.

Строго определена поредица от техники, които се изпълняват в също така строго фиксирани ритъм и време. Като цяло това е комбинация от удари и блокове, използвани при бой най-често с повече от един въображаем противник. — Б.пр.