Джоан Виндж - 47 ронини

Ръцете й започнаха да треперят, а кокалчетата на пръстите й побеляха, стискайки перилото на моста. Какво още й оставаше, което да има някакъв смисъл?

Ако. Ако беше все още тук — каза си тя изведнъж. — А сега тя беше неговият защитник.

Владението Ако беше нейно наследство, нейна отговорност. Как бе могла дори да се осмели да постави под въпрос причините да продължи да живее, след като толкова много добри хора бяха загинали, за да го защитят? Тя щеше да живее, за да превърне Ако в истинско отражение на това, в което ронините вярваха, на това, което баща й беше ценял, на самата нея… Това беше и клетвата, която направи пред паметта им, както и пред себе си.

Мъжете, които бяха спасили нейния живот и душата на баща й, бяха само хора — несъвършени и уязвими, не легендарни герои или богове. Но те по своя собствена воля бяха послужили като очите и ръцете на божествената справедливост. Това, което бяха направили, щеше да се помни и не само в Ако или само в нейното сърце, а и в сърцата на всички, които чуеха историята им, защото това, което те бяха направили, бе извършено безкористно и изцяло заради другите.

Знаеше, че народът на Япония щеше завинаги да почита такива хора — чиито вярвания в справедливото и доброто бяха по-силни дори от страха пред смъртта, тъй като справедливостта и безкористността бяха също толкова редки по време на мир, колкото и във времена на война.

Тя се поизправи и вдигна глава, поглеждайки отново към красивия пейзаж пред себе си. Отсега нататък щеше да се изправи пред собствената си битка срещу всяка несправедливост — битка, която можеше да продължи много години, за да може да превърне идеята й в реалност. А тези, които беше изгубила, но щеше да обича завинаги, щяха да се превърнат в нейна сила. Очите й се взираха обратно към нея, отразени от огледалото на реката. Времето щеше да отлети като стрела, ако тя успееше да спази собствената си клетва така, както почетните й самураи бяха направили.

Докосна герба на фамилия Асано, избродиран на елека й — така-но-ха , ястребовите пера, които символизираха дома Асано и неговите самураи васали, които вече нямаше да бъдат ронини. В дни като този, когато въздухът беше толкова чист, че погледът й можеше да стигне до морето, винаги й се беше струвало, че във висините на небето се крие вечността. Смяташе, че ако погледне достатъчно назад в миналото, духът й можеше да докосне духовете на предците й и когато душите им се срещнеха, така както се пресичаха перата върху семейния герб, тя щеше да ги помоли за тяхната благословия.

А ако погледнеше напред в бъдещето…

Ръката й докосна мястото до сърцето, където лежеше стихът на Кай. Тези, които бе обичала най-много, щяха да й помагат да си спомня нещата в живота, заради които си струваше да живее, докато собствената й клетва бъдеше изпълнена и накрая и нейната душа можеше да бъде свободна.

И тогава, някъде в безкрайната синева, две души щяха да се срещнат и да се кръстосат като перата на нейния герб. Също както гмурецът можеше да зърне перла сред сенките на морето, така и тя щеше да погледне в очите на някой непознат и да открие отражението на сърцето си в неговата душа. Едва тогава щеше да знае, че и собствената й душа най-накрая е намерила своя път към дома.

В резултат на действията на четиридесет и седемте ронини земите на господаря Кира бяха отнети, а владенията на Ако — върнати на рода Асано по заповед на шогуна.

И до ден-днешен хиляди хора в цяла Япония все още се събират, за да отдадат почит на четиридесет и седемте ронини и техния пример за смелост, лоялност и чест.

$id = 8940

$source = Моята библиотека

Издание:

Автор: Джоан Д. Виндж

Заглавие: 47 ронини

Преводач: Венера Атанасова, Стоянка Карачанова

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Хермес“

Година на издаване: 2013

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Нина Славова

ISBN: 978-954-26-1281-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2647

Група от японски ликвидатори на последиците от аварията в атомната централа Фукушима 1, пострадала тежко от катастрофалното земетресение и цунамито от 11 март 2011 г. Много издания ги нарекоха „50-те самураи на Фукушима“. — Б.пр.

Американски актьор от японски произход. Снимал се е в сериали като „Хавай 5-О“, „Мисията невъзможна“ и „Зоната на здрача“. — Б.пр.