Джоан Виндж - 47 ронини

Свали ръката, притискаща раната на рамото му, и я избърса от кръвта, преди да измъкне отново катаната си и да се приближи внимателно към панела със сянката. Подмина го нарочно. В мига, в който дочу слабо проскърцване зад себе си, се обърна рязко и замахна с меча, нанасяйки отвесен удар.

Демонското острие на тенгу меча сякаш притежаваше собствено шесто чувство — за зла ирония такова, че раздра хартиения панел и съсече рамото на Кира по същия начин, по който той беше ранил Оиши. Кира изрева и се строполи по гръб, а Оиши се обърна рязко и нахлу през стената в съседната стая, за да се изправи най-накрая лице в лице с човека, когото бе започнал да мрази повече, отколкото обичаше собствения си живот.

Кира се беше изправил на крака и също кървеше, но катаната и уакизашито му бяха извадени от ножниците. Цялото му държане се бе променило като очите на котка: стойката му бе на опитен боец, сякаш внезапно си беше спомнил — сега, когато животът му наистина бе в опасност, а възможностите на противника му да се бие бяха намалени от двете наранявания — че беше добър майстор на меча.

Оиши се хвърли безразсъдно към него, подтикван от болката на спомените, които пронизваха съзнанието му като острие на кама — унижение, загуба и скръб, жестокост, физическа болка и мъчителна смърт — всеки съсипан живот, всяко преживяно предателство, от най-дребното до най-отвратителното, го бяха довели до този момент. Душата му се изпълни с непреодолимото желание да види човека, застанал пред него, мъртъв — желание, което надделяваше над всякаква честност и почтеност. В тази стая бяха само те двамата, но навън хората му водеха битка за живота си. Това беше война — най-страшното изпитание в живота на хората — и в момента в сърцето му нямаше и следа от благородните принципи на Бушидо . Намираше се в свят на демони и сега най-сетне разбра, че всеки човек носеше по нещо демонично в себе си.

Изведнъж Кира се хвърли към него, използвайки двата меча в смъртоносен финт и пробождане, но дори и най-умелите техники, които той владееше, не можеха да се мерят с яростта на Оиши. Ронинът парира удара му с меча си и изби от ръката му уакизашито . С яростна серия от удари успя да отвърне на всеки замах на катаната на Кира и скоро го принуди да премине изцяло в защита — положение, което той трудно можеше да задържи дълго.

Оиши изблъска и притисна другия мъж в края на стаята, както Кай го беше притиснал в ъгъла на арената на Деджима и го беше пребил в пристъп на луда ярост, срещу която никой здрав разум не можеше да се пребори.

С един последен удар той изби меча от ръката на противника си, захвърли собствения си меч и като сграбчи Кира за предницата на дрехата му, го завлачи по пода, а после с голи юмруци успя да усмири борещото се, драскащо и ритащо тяло.

Най-накрая, излял най-буйната си ярост, Оиши се отдръпна и с едно рязко движение изправи на колене насинения и кървящ Кира. Застана над него и извади тантото на господаря Асано от канията на колана си. Като събра последните частици от собственото си чувство за чест, той протегна кинжала с дръжката напред към лицето на Кира.

Гигантът в черната броня отново тръгна към Кай, като сега нарочно го разиграваше, сякаш откривайки, че противникът му използва оръжие на тенгу , демонът бе осъзнал още по-ясно човешката му слабост — умората и кръвозагубата бяха способни да изтощят и най-силния човек. Щом врагът беше сигурен, че Кай е само човек, въпреки меча, който притежаваше, значи можеше да е също така сигурен, че скоро щеше да настъпи краят на неговата издръжливост.

Кай отстъпи назад и усети хлъзгавата повърхност на леда под краката си, както и разпръснатите камъни от строшените фенери, които можеха да го препънат при всяка невнимателна крачка. Чувстваше, че умората от битката започва да си казва думата и бързината и координацията на движенията му отслабваха. Само късметът и инстинктите му бяха помогнали да успее с последния удар, който беше разсякъл черната демонска броня.

Беше успял да пререже бронята. Спомни си как здравата стоманена катана на Ясуно се беше разбила като стъкло при последната им битка и този спомен никога нямаше да го напусне. Но този меч беше различен. С него омагьосаната броня на противника не му даваше предимство. Този път битката щеше да бъде острие срещу острие, дори и двете оръжия да бяха закалени с демонски заклинания.

Самураят демон нападна изневиделица, хвърляйки се върху него с цялата си сила, и Кай успя да парира удара му с плоското на меча си, а двете оръжия издадоха пронизителен стържещ звук, когато се срещнаха. Кай отскочи настрана, далеч от обсега на одачито .