Наоми Новик - Нефритеният трон

— Призлява ми, като слушам как се кланя и раболепничи пред чуждоземния принц. — Роланд се подпря на лакът върху възглавниците. — Като курсант бях в пристанището на Кантон с един транспортен кораб, който се прибираше от Индия по заобиколния маршрут. Китайските кораби изглеждат неспособни да устоят на лек дъждец, да не говорим за буря. Драконите им не могат да прелетят океана без почивка, дори да влязат във война с нас.

— Аз си помислих същото, когато чух — отвърна Лорънс. — Няма нужда да прекосяват океана, за да прекратят търговията и да унищожат корабите ни в Индия, ако решат. Освен това имат обща граница с Русия. Ако царят бъде нападнат от изток, това би означавало край на коалицията срещу Бонапарт.

— Не съм забелязала руснаците да са ни помогнали много досега, а парите са долно и жалко оправдание за човек или цяла нация да се държи недостойно — каза Роланд. — Държавата изпита липса на средства и преди време, но ние икономисвахме и въпреки това успяхме да насиним окото на Бонапарт. Във всеки случай не мога да им простя, че те държат настрана от Темерер. Барам още не те е пуснал да го видиш, нали?

— Не, вече втора седмица. В поделението има един свестен пазач — предава му съобщенията ми, информира ме, че се храни добре. Ако обаче поискам да ме вкара при него, и двамата ни чака Военен съд, макар че в момента това едва ли може да ме спре.

Той не си представяше да каже подобно нещо преди година. Не му харесваше и днес, но почтеността сложи думите в устата му. Роланд не възропта, но тя самата беше летец. Тя погали бузата му и го притегли утешително в своите обятия.

Сънят на Лорънс бе прекъснат, той се сепна в тъмната стая. Роланд вече беше станала. Прислужницата, застанала на вратата, се прозяваше и държеше свещник в ръка, който разпръскваше жълта светлина. Тя подаде запечатан плик на Роланд и зачака, като оглеждаше Лорънс с неприкрита похот. Той виновно усети как лицето му пламва и свали поглед, за да се увери, че завивките го прикриват.

Роланд счупи печата, пресегна се и дръпна свещника от ръцете на момичето.

— Това е за теб, свободна си — тя й подаде един шилинг и безцеремонно затвори вратата в лицето й. — Лорънс, трябва веднага да потегля — каза с тих глас и се приближи до леглото, за да запали и другите свещи. — Вести от Дувър — френски конвой, охраняван от дракони, е потеглил към Льо Хавър. Британската флота е по петите му, но с него има един Флам дьо Глор и флотата не може да нападне без подкрепа от въздуха.

— От колко кораба се състои френският конвой, пише ли? — той вече беше станал и нахлузваше бричовете. Огнедишащите представляваха една от най-големите опасности за корабите. Бе отчайващо рисковано дори при наличието на сериозна въздушна подкрепа.

— Тридесет или повече, несъмнено натъпкани догоре с военни материали — каза тя, докато връзваше косата си в стегната плитка. — Виждаш ли някъде куртката ми?

Небето навън добиваше все по-светли оттенъци. Скоро свещите щяха да станат ненужни. Лорънс намери куртката и й помогна да я облече. Част от мислите му вече бяха заети с пресмятането на вероятната мощ на търговските кораби, какъв дял от британската флота трябва да са пратили след тях, колко от корабите ще се доберат до сигурен бряг при безпощадните оръдия на Льо Хавър. Ако вятърът не се бе обърнал от вчера, условията бяха благоприятни за французите. Тридесет кораба с желязо, бакър, живак, барут. Бонапарт може и да не бе морска сила след Трафалгар, но на сушата си оставаше владетелят на Европа и подобна доставка щеше да посрещне нуждите му за месеци наред.

— Подай ми и пелерината, ако обичаш — Роланд прекъсна потока на мислите му. Огромните дипли скриваха мъжките й дрехи и тя сложи качулката на главата си. — Така е добре.

— Момент, идвам с теб — каза Лорънс, навличайки своята куртка. — Надявам се да съм от полза. Ако на Бъркли не му достигат хора на Максимус, мога да опъна някой и друг ремък и да отблъсна някой и друг абордажник. Остави багажа и позвъни на прислугата. Ще наредим да пратят останалите ти вещи в моя пансион.

Те тръгнаха забързано по почти празните улици. Край тях трополяха нощни събирачи на нечистотии със своите зловонни колички, наемници потегляха на своите обиколки в търсене на работа, прислужници с дрънчащи налъми тръгваха към пазара, излизаха стадата животни, а дъхът им побеляваше във въздуха. През нощта се бе спуснала лепкава, остра мъгла, която щипеше кожата като мраз. При липсата на тълпа Роланд нямаше нужда все да оправя пелерината си и двамата вървяха почти тичешком.