Наоми Новик - Нефритеният трон

Юнсин не каза нищо, но сви устни. Придружителите му се размърдаха и зашушукаха помежду си на собствения си език. Лорънс не си въобразяваше, а наистина чуваше нотка на презрение в тона им, насочено не толкова към него, колкото към Барам. Първият лорд явно споделяше това впечатление. Лицето му се сгърчи и почервеня от усилието му да запази спокойния си вид.

— За бога, Лорънс! Грешите, ако смятате, че ще се изправите тук, насред Уайтхол, и ще проявявате неподчинение. Може би забравяте, че дългът ви е към държавата и краля, а не към този ваш дракон.

— Не, сър, вие го забравяте. Аз обяздих Темерер, воден именно от дълга си. Пожертвах военноморския си чин, без да знам, че той е от по-специално потекло, камо ли пък Селестиал — отвърна Лорънс. — Воден от дълга си, го подложих на трудното обучение и тежката и опасна служба. Воден от дълга си го вкарах в битка и поисках от него да рискува своя живот и щастие. Няма да му се отплатя за верността с лъжи и измами.

— Достатъчно! — каза Барам. — Човек ще рече, че искаме първородното ви дете. Съжалявам, ако толкова сте се привързали към това създание, че не можете да понесете загубата му.

— Темерер не е мой домашен любимец, нито моя собственост, сър — отсече Лорънс. — Той служи вярно на Англия и на краля също като мене, също като вас. А сега, понеже не желае да се върне в Китай, вие ме карате да го излъжа. Не знам какво ще остане от честта ми, ако се съглася. Нещо повече — добави той, неспособен да се въздържи, — чудно ми е, че въобще направихте подобно предложение. Наистина ми е чудно.

— О, вървете по дяволите, Лорънс — каза Барам, изоставяйки официалния тон. Бе служил във флота дълго преди да влезе в правителството и все още му беше трудно да е политик, когато се ядосаше. — Той е китайски дракон — естествено, че в Китай ще му е по-добре. Във всеки случай им принадлежи, точка по въпроса. Неприятно е да ти излезе име на крадец и правителството на Негово Величество не желае това да се случва.

— Мисля, че знам какво намеквате. — Лорънс щеше да почервенее, ако вече не се бе сварил от жега. — Отхвърлям напълно обвинението, сър. Тези господа не отричат, че са дали яйцето на Франция. Ние го иззехме от френски военен кораб. Както добре ви е известно, адмиралтейството обяви и кораба, и яйцето за законна военна плячка. Не съществува логика, според която Темерер да им принадлежи. Ако им е било толкова неприятно да се разделят със Селестиал, да не го бяха подарявали.

Юнсин изсумтя и се включи в надвикването.

— Правилно — каза той. Английският му беше със силен акцент, бавен и церемониален, а отмерената интонация само подсилваше ефекта от думите му. — Отпърво бе безразсъдно да пратим второто яйце на Лун Тиен Циен отвъд морето. Никой не спори.

Това накара и двамата да замлъкнат и за един кратък момент не проговори никой, с изключение на преводача, който тихо предаде думите на Юнсин на останалите китайци. Тогава Сун Кай каза нещо на техния език, което накара Юнсин да го стрелне строго с поглед. Сун наведе почтително глава и повече не погледна нагоре, но за Лорънс това бе първият намек, че е възможно мисията им да няма само един говорител. Юнсин обаче отговори рязко и с тон, който не позволяваше други коментари, и Сун повече не рискува. Доволен, че е озаптил своя подчинен, Юнсин се обърна към тях и добави:

— И въпреки лошия шанс, който го е предоставил във ваши ръце, Лун Тиен Сян бе предназначен за френския император, а не за товарно добиче на обикновен войник.

Лорънс се наежи от определението „обикновен войник“ и за пръв път погледна право в принца, като посрещна хладнокръвно студения му, надменен поглед.

— Сър, ние сме във война с Франция. Щом сте избрали да се съюзите с нашите противници и да им пращате материална помощ, не се оплаквайте, когато се сдобием с нея в честна битка.

— Глупости! — внезапно и силно се намеси Барам. — Китай не е съюзник на Франция, в никакъв случай. За нас няма съмнение, че Китай и Франция не са съюзници. Не се обръщайте към Негово Имперско Величество, Лорънс, въздържайте се — полугласно и ядно добави той.

Юнсин обаче не обърна внимание на прекъсването.

— Сега с пиратството ли се оправдавате? — попита презрително. — Не ни засягат обичаите на варварските нации. Как търговци и крадци са се договорили да се ограбват едни други, не е от интерес за Небесната империя [1] Старо име на Китай. — Бел. ред. , освен ако те не нанесат оскърбление на императора, както направихте вие.