Сара Маас - Кралство на пепелта

- Или и двете: по земя и по море.

Едион кимна. Ераван бе разпрострял мрежата си нашироко в стремежа си да потъпче съпротивата, надигнала се на континента. Изоставил беше фарса с адарланската империя - от Ейлве до северната граница на Адарлан, от бреговете на Големия океан до високата стена от планини, разделяща континента им на две, - сянката на валгския крал се разрастваше с всеки изминал ден. Едион се съмняваше Ераван да спре, преди да е сложил черни нашийници около вратовете на всеки един от тях.

А ако успееше да се сдобие с другите два Ключа на Уирда, отвореше ли Портата на Уирда, призовавайки валгски орди от собствения си свят и дори поробвайки армии от други светове, за да ги използва за завоеванията си... Вече нямаше начин да го спрат. Нито в този свят, нито в който и да било друг.

Единствената надежда да предотвратят подобен кошмар беше в ръцете на Дориан Хавилиард и Манон Черноклюна. Едион нямаше представа къде се губят толкова месеци, нито какво ги бе сполетяло. Ала това вероятно беше добър знак. За да оцелеят, трябваше да действат тайно.

- Затова и ми се струва неразумно от страна на Ераван да изпраща отряди за проучване на тесни планински проходи. - Едион почеса бузата си с набола брада. Предния ден бяха тръгнали преди съмване и бе предпочел да поспи още малко, вместо да се обръсне. - Звучи нелогично от стратегическа гледна точка. Вещиците летят, така че изпращането на пешеходни разузнавачи по мишите дупки е напълно безсмислено. Но ако набират информация за сухопътните армии... Прекарването на военни части през толкова тесни проходи може да отнеме месеци, и то при благоприятно време.

- Онзи демон не спря да се смее - поклати глава Рен. Дългата му до раменете черна коса се люшна наляво-надясно. - Какво пропускаме? Какво ни убягва?

Дълбокият белег, минаващ през лицето му, се открояваше още по-ясно на светлината от огъня - спомен от ужасите, които Рен бе преживял и които бяха погубили семейството му.

- Може да е заблуждаваща тактика. Вероятно цели да преместим войските си.

Едион опря ръка на полицата над камината и топлината от камъка се просмука в премръзналата му кожа.

През месеците, в които не беше с Гибелния легион, Рен и Килиан бяха подготвяли воините му, разполагайки ги дотолкова на юг от Оринт, доколкото Дароу им бе позволил - едва под подножието около южния край на Тералиската равнина.

В крайна сметка Рен предаде контрола на Едион, независимо че срещата му с Елин мина доста студено. Като снега, брулещ стените на замъка.

Лизандра изигра умело ролята си, пресъздавайки отлично гузната съвест и нервността на Елин. Оттогава разумно отбягваше всяко ситуация, в която Рен би подхванал разговор за миналото им. Не че той проявяваше особено желание да си бъбрят за годините преди падането на Терасен. Нито пък за събитията от миналата зима.

Едион се надяваше и Ераван да остане също толкова сляп за истината - че Носителката на огъня вече не беше сред тях. И не му се мислеше как ще постъпят войските на Терасен, осъзнаеха ли, че пламъците на Елин няма да ги бранят в битка.

- Може и да е истински ход, който просто имахме късмет да разкрием -размишляваше на глас Рен. - Но да рискуваме ли да прехвърляме част от войските към планинските проходи? Вече сме разположили отряди в Еленови рога, зад Оринт, както и по северните равнини отвъд.

Мъдър ход - да убеди Дароу да разположат част от Гибелния легион зад Оринт, в случай че Ераван тръгне на север по море и атакува оттам. Копелето бе способно на всичко.

- Не искам да разпръсквам Легиона - каза Едион, загледан в огъня. Пламъците му бяха толкова различни от тези на Елин. Сякаш се взираше в призраци в сравнение с живата магия на кралицата му. - А още нямаме достатъчно войски за странични мисии.

Дори след отчаяните, дръзки ходове на Елин съюзниците, които им беше спечелила, бледнееха пред могъществото на Морат. А и с цялото й злато не можеха да наемат повече - почти не бяха останали воини, които да привлекат към каузата си.

- Елин не изглеждаше особено притеснена, когато офейка към Елдрис - измърмори Рен.

За миг Едион се озова на ивица пропит с кръв пясък.

Желязна кутия. Майев я беше заключила в същински ковчег. И беше отплавала, единствено Мала знае накъде, заедно с онзи безсмъртен садист.

- Елин - провлачи небрежно той, макар че лъжата го задушаваше - си има свои планове, които ще ни разясни в подходящия момент.

Рен замълча. И въпреки че кралицата, която лордът си мислеше, че се е върнала, беше илюзия, Едион добави: