Сара Маас: Кралство на пепелта

Не че би й го казал, разбира се. Дори не я погледна, когато тръгнаха на разузнавателната си експедиция.

Елин очевидно имаше тайна работа в Елдрис и бе оставила на Галан и новите си съюзници бележка с лаконично обяснение за отсъствието си. Затова Лизандра ги придружаваше на тази мисия.

Почти два месеца поддържаха подобна заблуда, а още никой не беше забелязал, че истинската Огнена кралица я няма. Нито че двете с хамелеонката никога не се появяваха на едно и също място. И никой - нито Тихите асасини от Червената пустиня, нито Галан Ашривер, нито войските, които Ансел от Брайърклиф беше изпратила с армадата си, преди цялата й армия да се присъедини към тях, - не беше забелязал мъничките издайнически жестове, нетипични за Елин. Не забелязваха и белега на китката й, който не изчезваше, какъвто и облик да придобиеше Лизандра.

Тя старателно го прикриваше с ръкавици и дълги ръкави. А ако все пак се покажеше, лесно можеше да го помислят за спомен от оковите, които Елин бе носила.

Лизандра не пропускаше да наподоби и белезите й. Заедно със смеха й и пакостливата й усмивка. Наперената й походка и неподвижна стойка.

Едион едва издържаше да я гледа. Да говори с нея. Правеше го единствено за да подклажда заблудата. Да се преструва на неин предан братовчед и безстрашен командир, който щеше да отведе нея самата и Терасен към победата, колкото и непостижима да беше тя.

Ето защо играеше ролята си. Една от множеството други, които бе изпълнявал през живота си.

Заменеше ли обаче Лизандра златистата коса с тъмна, ашриверските очи - със смарагдови, той започваше да се държи така, сякаш не я познава. Понякога терасенският възел, татуиран на гърдите му с имената на кралицата му и на новоизлюпения им двор, преплетени в него, го прогаряше като дамга. Нейното име най-вече.

Довел я беше на тази мисия, за да улесни нещата. Да заложи на сигурно. И други животи освен неговия бяха поставени в риск и макар че можеше да повери разузнавателната експедиция на отряд от Легиона си, имаше нужда да участва по някакъв начин.

С новите си съюзници плаваха цял месец от Ейлве, заобикаляйки армадата на Морат край Рифтхолд, а през последните две седмици се придвижваха навътре в континента.

Почти не бе имало сражения. Само шепа скитащи отряди адарлански войници без Валги сред тях, с които се справиха бързо.

Едион се съмняваше Ераван да чака до пролетта. Не му се вярваше затишието да има нещо общо с времето. Преди няколко дни бе обсъдил въпроса с хората си, Дароу и другите лордове. Ераван вероятно изчакваше най-върлата зима, когато терасенската армия щеше да е най-трудноподвижна, а войниците на Едион - изтощени от дългите месеци сред снега, със сковани от студа тела. Дори победата на Елин през пролетта нямаше да го предотврати.

Да, засега можеха да купуват храна, одеяла и дрехи, но какво щяха да сторят, когато снегът отрежеше пътя на фургоните за доставка? Цялото злато на Ерилея не можеше да възпре бавното, непрестанно изцеждане на силите им от месеците в зимния лагер под господството на безпощадните терасенски стихии.

Дароу и останалите лордове не вярваха в теорията му, че Ераван ще атакува посред зима - дори когато Рен Алсбрук изрази съгласие с нея. Ераван не е глупак, настояваха те. Въпреки че разполагаше с въздушен легион от вещици, валгските пехотинци не можеха да вървят през триметров сняг. Затова решиха, че Ераван ще изчака до пролетта.

Едион обаче не желаеше да рискува. Същото важеше и за принц Галан, който си замълча по време на съвещанието, ала сетне намери Едион, за да изрази подкрепата си. Трябваше да държат войниците си стоплени и нахранени, раздвижени и готови за бой.

Ако сведенията на Рен се окажеха верни, тази разузнавателна мисия щеше да им е от голяма помощ.

Близо до него проскърца обтегната тетива на лък, макар че вятърът почти заглуши звука. Стрелата бе боядисана в бяло и почти се сливаше със снега, насочена със смъртоносна прецизност към отвора на прохода.

Едион срещна погледа на Рен Алсбрук. Младият лорд се беше скрил сред скалите с готов за стрелба лък. Загърнат в същите бяло-сиви кожи като тези на Едион, със светъл шал през устата, от Рен се виждаха само чифт тъмни очи и бледият му белег.

Едион му направи знак да изчака. Надникна бегло към хамелеонката от отсрещната страна на прохода и й даде същата заповед.

Нека враговете им ги доближат.

Скърцане на сняг и уморено дишане.

Точно навреме.

Едион зареди стрела в собствения си лък и се приведе върху скалния си пост.