Даринда Джонс - Четвъртият гроб под краката ми

За нещастие Артемида използва тялото ми за ракетна площадка, отървавайки ме от бъбрек на име Пърсивал и доста вероятно от Харолд, далака ми. Обвих с ръце корема си, след това пролазих, за да се изправя на крака, и се протегнах към най-близкото нещо — гребло за листа, подпряно на сградата.

Тогава осъзнах, че госпожа Алън бе излязла да изведе ПФ, мини пудела, да си свърши работата. ПФ полудя от целия екшън. Госпожа Алън му извика да се прибира обратно вътре, но ПФ въобще не я слушаше. Дръпнах се изненадано, когато той атакува един здравеняк, който се бе насочил към мен. Мъжът беше достатъчно тежък, за да бъде реална заплаха. Не колкото сумо бореца, но не бих го предизвикала на борба с палци, дори и животът ми да зависеше от това.

Той се затътри напред, буквално лазейки на ръце и колене, преследвайки ме с бавен, методичен поход, победата бе толкова близо, толкова сладка, че сигурно е искал да се наслади на момента. ПФ залая и се изстреля от земята, впивайки беззъбите си венци в ухото на мъжа.

Той изруга и изтръска кучето от себе си, но Артемида пое нататък. Вече се бе отървала от един демон, оставяйки мъж на около моите години да лежи в безсъзнание на малкия квадрат трева до сградата. Сега се нахвърли на здравеняка, яростното й ръмжене бе достатъчно, че да накара цялата ми кожа да настръхне.

Хвърлих поглед към Рейес и демона. Едно безтелесно създание срещу друго, обгръщащата го черна роба пречеше да се види много от боя. Но това, което видях, бе сюрреалистично, неземно и умът ми се затрудняваше да го възприеме. Движенията им бяха толкова бързи, толкова гладки, беше като да наблюдаваш сливането на два океана. После погледнах към физическата му форма. Беше заключил главата на сумо бореца в хватка, с едно коляно забито в гърба на мъжа. В следващия миг главата на мъжа увисна настрани с остро изпукване. Моментално се свлече на земята. Но от опит знаех, че това нямаше да продължи дълго. До няколко секунди щеше да е обратно на крака.

Откъснах поглед. Тялото на англичанина лежеше отпуснато на паважа. Грабнах греблото за листа и се отправих към него, когато ПФ се прехвърли на друга обладана жена. Свита на няколко метра от мен, тя изглеждаше объркана. Искаше ме, но изглежда не знаеше защо. И когато ПФ я захапа за пръстите, тя го възнагради с празен поглед, сякаш се опитваше да разбере какво точно бе той.

Използвах момента, за да проверя англичанина, но още щом тръгнах към него, можех да кажа, че вече бе мъртъв. Тогава осъзнах, че друг от обладаните бе вдигнал ножа, очите му блестяха от глад, когато тръгна към мен. Пресрещнах го по пътя, мушкайки и замахвайки с греблото. Просто за да го спра. Да го забавя.

Зъбците на греблото драскаха безобидно лицето му, нанасяйки малко вреда, но успях да избия ножа от ръката му. Той погледна настрани, а разсейването ми осигури достатъчно време, за да се блъсна в него, още един мъж в началото на четиридесетте. Изглежда не можеше да повярва на късмета си, когато се строполихме и се плъзнахме по паважа. Пръст и чакъл се забиха в рамото ми. Той ме обкрачи, хвана главата ми с ръце и започна да извива.

Щеше да ми счупи врата, а не исках да ми чупят врата, затова вдигнах крака, обвивайки ги около главата му, после ги тласнах надолу, изкарвайки го от равновесие за достатъчно дълго, та почти да се измъкна изпод него. Но той метна тежестта си върху мен.

Заборих се с хватката му, забивах лакти в лицето му и лазех напред, борейки се за всеки спечелен сантиметър. Преди да се усетя, ръцете му отново стискаха главата ми. Наистина искаше да убива. Когато заизвива, аз се завъртях, принуждавайки го да отслаби хватката. Но Артемида най-накрая се втурна към него, хвърляйки се право през човешкото тяло и извличайки демона със себе си. Мъжът се отпусна върху мен, а аз останах да лежа прикована към земята.

Огледах се и осъзнах, че Артемида вече се бе погрижила за демона в мъжа, с който се биеше Рейес, сумо бореца. Само един демон оставаше. Жената. Тя навлезе в зрителното ми поле, докато лежах пред нея, спускайки се над мен, лига капеше от устата й в косата ми.

Върху мен лежеше планина, а обладана жена изучаваше чертите ми, сякаш бях образец върху петриево блюдо. Погледнах встрани, точно когато Рейес посече надве демонската същност на Хедеши. Той изпищя и понечи да се върне за още, когато Рейес замахна отново. Отряза му главата и със смъртта му той изчезна като дим от сух лед.

Когато още една лига падна върху челото ми, потреперих от отвращение. Но поне не се опитваше да ми прекърши врата.