Даринда Джонс - Петият гроб отвъд светлината

И аз можех. Ако се упражнявах. Ако дадях всичко от себе си.

— О — каза Куки, хваната неподготвена, — ще взема Уиски Сауър.

Тери намигна и започна да се занимава с магията си.

— Уиски Сауър? — попитах Кук.

— П-приятелката ти изглежда нервна — каза Дъф и аз се съгласих с кимване.

Куки се взираше напред, сякаш бе изправена пред разстрел.

— Течен кураж — измърмори тя. — Изглеждаше като добра идея.

— Така са говорили и за ядрената енергия на Тримилния остров 1 1 Инцидент на Тримилния остров или аварията в АЕЦ „Три майл айлънд“ е сред големите аварии в историята на ядрената енергетика. Случва се на 28 март 1979 във втори енергоблок на атомната електроцентрала „Три майл айлънд“, намираща се в близост до град Харисбърг, щат Пенсилвания, САЩ. — Б.пр. .

Тя ми отправи ужасен поглед.

Преборих се да не се ухиля и затъкнах малък микрофон в гънките на шала й, преструвайки се, че го нагласям.

— Виж, трябва само да отвориш линиите за комуникация. Аз ще мога да чуя всичко, което той казва. — Потупах се по ухото, за да посоча слушалката, която носех. — Просто виж колко далеч иска да стигнат нещата. За съжаление това, че ти купи питие, не е доказателство за изневяра.

Пребледняването й доби зеленикав оттенък.

— Трябва да правя секс с него?

— Какво? Не. Просто виж дали той иска да прави секс с теб.

— Трябва ли да се натискам с него?

О, уау. Никога не бях осъзнавала колко необразована бе Куки в сферата на извънбрачните разследвания. Тя беше по-скоро от типа момичета, които стоят зад кулисите. Просто предполагах, че ще знае какво да прави.

Тери остави питието на плота. Куки я грабна и отпи солидна глътка.

— Не прави нищо, което те кара да се чувстваш неудобно — казах аз, когато тя отпи още една здрава глътка. — Просто се опитай да го накараш да ти предложи. Сега се обърни и му отдай чест. Нека да знае, че си заинтересована.

Преди да успея да я напътствам по-нататък, тя направи точно това. Обърна се към него с изпънат гръб и козирува.

Масата с празноглавки на Джесика избухна в смях. Затворих очи от унижение и казах през стиснати зъби:

— Имах предвид да си вдигнеш чашата.

— Какво? — попита тя през също толкова стиснати зъби. — Каза да отдам чест. — Започваше да се паникьосва. Можех да го усетя да се излъчва от нея на вълни. — Мислех, че може би е бил военен.

— Всичко е наред, само се успокой.

— Да се успокоя? — Тя се обърна отново. — Ти се успокой. Аз съм напълно спокойна. Като дълбока вода съм, която е дълбока и неподвижна.

Обвих ръка около нейната и я стиснах, за да привлека вниманието й отново към себе си. Тя си пое дълбоко въздух и бавно го издиша, стараейки се да се успокои.

— Така е по-добре — казах, давайки й още една минута, за да се съвземе. — Добре, ако не те е сметнал за откачалка, върви там и започни разговор.

— Какво? Аз? Какво?

— Кук, можеш да го направиш. Същото е както в гимназията, само че без социално осакатяващите последици от провала.

— Правилно. Гимназията. — Тя събра кураж, смъкна се от стола и пристъпи към масата му.

И се преобрази. Стана самоуверена. Истинска господарка на съдбата си. Почти се изкикотих триумфиращо, докато отхапвах нова хапка и подслушвах.

— З-значи го у-уреждаш? — попита Дъф.

Избърсах уста, после проверих магнетофона в джоба си, за да се уверя, че бе настроен да записва. Щеше да е гадно да минем през всички тези проблеми и да свършим без доказателство.

— Не толкова уреждане, колкото залавяне. Той е този, който обикаля клубовете с намерението да изневери на жена си. Ние само му даваме възможността, а на нея даваме доказателството, от което има нужда, за да продължи напред.

Чак когато чух Джесика да се присмива осъзнах, че говорех твърде открито на Дъф.

— Пак започва — каза Джесика достатъчно силно, за да я чуя. — Какво ви казах? Пълна откачалка.

Клюкарките отново избухнаха в смях, но можех да чуя пронизителното грачене на Джесика над това на останалите. Това бе единственото, което ме влудяваше, когато бяхме приятелки. Имаше носов, пронизителен смях, който ми напомняше за сцената с намушкването от „Психо“. Но това можеше да е пожелателно мислене от моя страна.

Допуснах грешката да бъда искрена с нея през първата ни година. Тя изглежда приемаше факта, че можех да виждам духове. Но щом й казах точно каква бях, че бях жътвар на души и починалите можеха да преминат отвъд през мен, приятелството ни се разруши като стъклена къща, прорязвайки ме, докато отломките се сипеха отгоре ми. Това остави някои доста дълбоки белези. Ако знаех, че приятелството ни е толкова крехко, ако знаех, че може да бъде съсипано от простата истина, нямаше да вложа толкова много от себе си.