Даринда Джонс - Петият гроб отвъд светлината

— Благодаря. — Взех едно парче от чинията и впих зъби в най-добрата пилешка кесадиля, която някога бях опитвала. — Уау! — казах, засмуквайки студен въздух, докато дъвчех. — Сами наистина се е престарал.

— Какво? — каза тя, надвиквайки тълпата.

Махнах й и продължих да ям, оставяйки очите си да се завъртят в екстаз. От години се наслаждавах на бърканиците на Сами и макар винаги да бяха слюноотделящо добри, това бе невероятно. Загребах равни части гуакамоле, салса и сметана за следващата си хапка, после поех на ново пътешествие към рая.

Дъф ме гледаше как ям, докато стоеше заврян между облегалката на стола ми и стоящият до него мъж. Лявата му половина беше навряна в дясната на Дъф. Мъжът вдигна поглед, оглеждайки тавана за вентилационни отвори, обърна се наляво, надясно, после… три… две… едно…

Той потрепери и отстъпи встрани.

Случваше се всеки път. Починалите бяха студени и когато хората застанеха вътре в някой от тях, косъмчетата на врата им щръкваха, кожата им настръхваше, а по гръбнака им преминаваха ледени тръпки.

Но Дъф не обръщаше внимание на мъжа. Докато се преструваше, че е съсредоточил вниманието си върху мен, той държеше под око вратата към кухнята и хвърляше погледи натам през няколко секунди, гризейки нокътя си.

Може би вратата към кухнята наистина беше портал към рая и ако той пристъпеше през нея, щеше да премине отвъд. Не, чакай.

Докато седях там и се тъпчех, започнах да се чудя за нещо. Бях разгледала страницата с приятели на госпожа Тайдуел, докато търсех повече снимки на господин Тайдуел. Предпочитах да действам предпазливо, когато се доближавам към мишената, за да съм сигурна, че мога да позная него или нея, когато е необходимо. Веднъж попаднах на грешния човек. Свърши зле.

Отново извадих телефона от дънките си, открих профила на госпожа Тайдуел и прегледах историята на снимките й. Оказа се, че когато са се оженили преди малко повече от година, госпожа Тайдуел е била доста по-тежка. Очевидно бе изгубила доста килограми и регистрираше прогреса си на страницата си, сваляйки 45 килограма през последната година. Докато аплодирах отдадеността й, започнах да се чудя дали господин Тайдуел щеше да сподели ентусиазма ми или преди беше харесвал жена си повече.

Тази концепция ме потресе. Повечето мъже кръшкаха, когато жените им напълнееха. Тайдуел изглежда го правеше по противоположната причина. Може би сега се чувстваше заплашен от новата й визия. Тя беше трепач.

Паникьосах се, когато Тайдуел стана да си ходи. Той метна няколко банкноти, после тръгна към вратата и осъзнах, че тази вечер щеше да е пълна загуба. Наистина се надявах на доказателство, с което да приключа случая. Губейки оптимизма си, започнах да обмислям графика си, за да подготвя втори опит, когато Тайдуел спря. Погледът му се закова на входната врата. Погледнах покрай него и почти ахнах при вида на мацката с гарваново черна коса, която влезе. В момента, в който очите ни се срещнаха, Бари Уайт започна да звучи от тонколоните. Осветлението стана по-слабо и опушено, страстна аура се съсредоточи около новодошлата.

Съвпадение? Не мисля.

Влезе Куки Ковалски. Лоялна, решителна и с точния размер. Куки тръгна към мен, изражението й бе смесица от любопитство и колебание. Със сигурност не се тревожеше, че може да я забъркам в неприятности.

И беше убийствено облечена. Носеше тъмен костюм с панталон, дълга лъскава туника и отворен на врата сребрист шал, разкривайки чувствените й дадености.

— Ах, ти, дръзка хитрушо — казах, когато тя седна до мен на бара.

Тя се ухили и се примъкна по-близо до мен.

— Така добре ли е?

Отново я огледах.

— Фантастично е. И определено свърши работа.

Тайдуел седна обратно на масата си, интересът бе очевиден във всяко негово движение. Направих знак към него с най-слабият намек за кимване. Тя набързо огледа стаята и остави погледа си да се спре за части от секундата върху Тайдуел, преди да се върне към мен.

Но все още не беше убедена.

— Значи, ако беше мъж, щеше ли да си паднеш по мен?

— Скъпа, ако бях мъж, щях да съм гей.

— Да, аз също. Та, какво да правя?

— Просто изчакай секунда. Той вероятно ще…

— Мъжът на масата зад теб би искал да ти купи питие, скъпа — каза Тери. Веждите й се повдигнаха, докато чакаше отговор. Трезвеността очевидно бе дошла късно в живота й, но тя бе онова, което баща ми би нарекъл „красива жена“, с дълга, тъмна коса и поразителни лешникови очи. И все пак беше виждала твърде много забранени срещи, сложни забивки и лоши свалки за една нощ, за да бъде особено впечатлена. Опитът я беше калил.