Даринда Джонс - Петият гроб отвъд светлината

Дръпнах изключително тесния си пуловер.

— Само на мен ли ми се струва или тук наистина е топло?

Бебешко сините му очи се стрелнаха отново към кухнята.

— П-по-скоро горещо. З-значи, н-не можах да не забележа, че се о-опита да купиш питие на онзи мъж.

Оставих фалшивата ми усмивка да си отиде. Пуснах я на свобода като уловена в капан птица. Ако се върнеше при мен, щеше да бъде моя. Ако ли не, никога не е била.

— И?

— Н-насочила си се в грешната посока с този.

Изненадана, оставих питието си — онова, което сама си купих — и се приведох малко по-близо.

— Гей ли е?

Дъф изсумтя.

— Н-не. Но напоследък често е тук. Х-харесва жените си малко… по-отпуснати.

— Пич, колко по-мръснишки мога да бъда? — Посочих облеклото си с ръка.

— Н-не, имам предвид, ти си м-малко… — Той остави погледа си да ме обходи. — … с-стегната.

Ахнах.

— Приличам на някой, който обича анални занимания?

Той си пое въздух и опита отново.

— Т-той налита само на жени, к-които са по-солидни от теб.

О, това въобще не беше обидно.

— Имам дълбочина. Чела съм Пруст. Не, чакай, това беше Пух. Мечо Пух . Моя грешка.

Той намести несъществуващата си тежест, прочисти гърло и опита отново.

— П-по-пищни.

— Имам извивки — казах през стиснати зъби. — Виждал ли си ми задника?

— По-тежки! — изтърси той.

— Тежа… О, имаш предвид, че харесва по-едри жени.

— И-именно, докато от друга страна…

Думите на Дъф избледняха във фона като музика от асансьор. Значи Марв харесваше едри жени. Нов план се оформи в най-мрачните, най-покварени кътчета на Барбара. Мозъкът ми.

Куки, още позната като моята рецепционистка през работно време и моя най-добра приятелка 24/7, беше перфектна. Беше голяма и отговорна. Или… ами голяма и някак си командаджийка. Взех мобилния си телефон и й се обадих.

— По-добре да е важно — каза тя.

— Така е. Имам нужда от асистенцията ти.

— Гледам първия сезон на „Бягство от затвора“.

— Куки, ти си ми асистентка. Имам нужда от асистенция. Със случай. Нали се сещаш, онези неща, които вземаме, за да изкарваме пари?

— Бягство. От затвора. Става въпрос за едни братя, които…

— Знам какво е „Бягство от затвора“.

— В такъв случай виждала ли си изобщо тези момчета? Ако беше, нямаше да очакваш да ги изоставя във време на нужда. Мисля, че предстои сцена с душ.

— Тези братя подписват ли ти чека със заплатата?

— Не, но технически и ти не го правиш.

Проклятие. Права беше. Много по-лесно беше тя да подправи подписа ми.

— Имам нужда да дойдеш да флиртуваш с мишената ми.

— О, добре. Това го мога.

Хубаво. Думата с „ф“ винаги вършеше работа при нея. Разясних й ситуацията и й казах за работата с Тайдуел, след което й наредих да побърза.

— И се облечи секси — казах аз, точно преди да затворя. Но моментално съжалих за частта със сексито. Последният път, когато казах на Куки да се облече секси за твърде необходимата ни женска вечер из града, тя се издокара с корсет с връзки, мрежест чорапогащник и боа с пера. Изглеждаше като строга господарка. Оттогава не съм същата.

— З-значи тя идва? — попита Дъф.

— Вероятно. Гледа секси мъже по телевизията. Всичко зависи от това дали дъщеря й е там или не. И в двата случая, скоро трябва да дойде.

Той кимна.

Докато седях и чаках най-добрата си приятелка, огледах всички жени в бара тази вечер. „Бедствието“ обикновено беше място, на което висяха ченгета. Жени също идваха, но просто не на тълпи. Днес обаче, мястото беше пълно и шумно, а поне 75% от клиентите бяха жени. Което беше странно.

Идвах в бара от години, главно защото баща ми беше собственикът, но отчасти понеже офисът ми за разследвания беше на втория етаж. Но през цялото това време никога не бях виждала мястото да е така непропорционално разделено в полза на женската част, с изключение на онзи път, когато придумах татко да направи мъжко ревю. Той се бе съгласил по две причини. Първо: Изпърхах с мигли. Второ: Мислеше, че мъжко ревю значи мъж, който идва, пробва храната, после пише ревю във вестника. Може да съм, а може и да не съм окуражила тази посока на мислене. Татко можеше и да го понесе по-добре, ако по времето, когато го предложих, бях над осемнадесет. Искаше да знае на колко мъжки ревюта бях ходила.

— Броим ли това? — очевидно не беше подходящият отговор.

Някой сложи чиния с храна пред мен.

— Поздрави от готвача.

Вдигнах поглед към Тери, най-добрата барманка на баща ми. Тя знаеше, че работя по случай с изневяра и вероятно бе предположила, че се бях издънила, затова бе и храната за утеха. Божественият аромат ме удари толкова бързо, че трябваше да се насиля да не проточа лиги.