Лора Себастьян - Повелителката на дима

— Съжалявам — допускам в гласа ми да се промъкне нотка на сдържани сълзи. — Все още мие много трудно да говоря за това. Случваше се доста често и се опасявам, че винаги ще нося белезите от това, както физическите, така и психическите — признавам със скръбна въздишка. — Оцелях, до голяма степен благодарение на моите съветници и на леля ми.

Усмихвам се тъжно на леля си, от което тя ни най-малко не се трогва. Тя прозира всичко, но стакриверийците си нямат и представа.

— Това е толкова ужасно — казва Лилия, стискайки наниза от перли, обгръщащи бледата й шия. Нейният астрейски не е толкова добър като на другите, съгласните звучат малко по-остро. — Мога да си представя колко противно е било. — Тя спира за малко. — Какво използваха? — пита тя, като снишава гласа си. — Камшик? Бастун?

Стискам челюстите си и издържам на погледа й няколко секунди, преди да отговоря.

— Каквото беше под ръка, но мисля, че императорът предпочиташе камшика.

Усещам смътно удоволствие, когато тя свежда очи от мен и се връща към храната си, без да каже и дума повече.

— И, разбира се — продължава Аварик — вашата леля ни разказа какво ви е накарало онова чудовище да направите на… Как се казваше мъжът, който е умрял?

— Ампелио — отговаря Драгонсбейн с равен глас, без никакво колебание. — Настойникът й Ампелио.

Стискам още по-силно дръжките на стола и се страхувам, че може да ги счупя накрая, но не съм в състояние да успокоя ръцете си. Не мога да говоря за Ампелио, не мога да им дам тази част от сърцето си, независимо какво ми предлагат. Онова, което се случи, е между него и мен. Дори на Блейз не съм разказвала подробностите. Няма да го направя, за да забавлявам тези хора.

Нещо топло ляга върху лявата ми ръка, поглеждам и виждам бледите, загрубели пръсти на Сьорен върху моите, нищо, че очите му неотклонно да са приковани върху храната му. Той не разбира голяма част от казаното, но беше чул името на Ампелио и предполагам се е досетил за останалото. В края на краищата той беше там, когато забих меча в гърба на Ампелио, но може би тогава не е разбирал какво изтезание е било за мен, а може би все още не знае, че Ампелио е моят баща, но въпреки това вижда колко ужасно е това за мен.

— Императорът даде да се разбере, че или той, или аз ще бъдем убити — казвам бавно аз, мъчейки се да запазя гласа си мек. — Колкото и необходимо да е било да го сторя, не мисля, че някога ще си го простя.

Масата притихва за момент, но това е напрегната тишина, изпълнена с догадки, вещаещи още по-лоши неща. Заемам се с вечерята, надявайки се, че греша и че темата ще бъде прекратена.

— Императорът е въплътен демон — казва накрая крал Етристо. — Заради онова, което ви е сторил, ще страда цяла вечност в отвъдното. — Той прави пауза, но във възцарилата се тишина има нещо, което подсказва, че не е свършил още. Втренчва поглед в мен, сякаш ме претегля — сантиметър по сантиметър. — Все още ли сте… — Колебае се да намери точната дума. Сигурно не се сеща как е на астрейски, защото превключва на каловаксийски. — Девствена?

Замръзвам, но се насилвам да преглътна хапката си, макар да съм убедена, че ще се върне обратно всеки момент. До мен Сьорен се сковава: разбира смисъла на думата и трябва да се е досетил за контекста на разговора.

— Искате да знаете дали ме е изнасилил? — задавам въпроса си бавно на астрейски, издържайки погледа на крал Етристо.

Аварик, Амиза и Лилия се сепват от думата и свеждат погледи към чиниите си, но Етристо е невъзмутим.

— Да — казва той след малко. — Има слухове също за вашето увлечение по принц Сьорен, за което също съм любопитен да знам.

Когато чува името си, Сьорен изглежда още по-объркан. Издържам на погледа на крал Етристо още малко, преди да отклоня поглед към Сьорен.

— Крал Етристо се чуди дали баща ти ме е изнасилил, или ти си ме дефлорирал — обяснявам му аз на каловаксийски, без да си давам труда да говоря по-тихо.

Лицето на Сьорен почервенява, повече от гняв, отколкото от неудобство, мисля си аз.

— Не — отвръща той язвително на крал Етристо на астрейски. Това е една от малкото думи, които беше научил.

Крал Етристо размахва ръце във въздуха, сякаш е бил нападнат.

— Извинявам се, ако моят въпрос ви е обидил — казва той, макар думите му изобщо да не звучат извинително. — Разбирате, че трябва да попитам за това, преди да продължим със задачата да ви намерим съпруг. Повечето мъже с високо потекло никога не биха взели опетнена жена за съпруга.