Лора Себастьян - Повелителката на дима

— На подобно събитие присъствието им не е наложително — казва тя рязко. — Но сега е отправена покана и към каловаксийския принц — добавя тя след малко.

Щях да се чувствам по-добре, ако Блейз, Артемизия и Херон също бяха там, но поне ще имам Сьорен.

— А леля ми? — дори когато задавам въпроса, не съм сигурна какъв отговор предпочитам.

— Тя ясно заяви, че присъствието й е желателно, където сте и вие — отвръща Мариал, макар да не прави усилие да скрие презрението си. Тя пристяга връзките на роклята на гърба ми, от което едва дишам, какво остава да водя разговор.

Кралската трапезария е още по-претенциозно украсена от моята стая. Три от четирите стени са покрити със стенописи и фрески на херувимчета, излегнали се върху пастелни облачета като възглавнички, угощаващи се с грозде и пиещи от златни винени бокали. Четвъртата стена, не точно стена — горната й половина е отворена, с теменужени драперии, прибрани встрани, за да се открива залезът в далечината. От тавана виси полилей, но вместо кристали, на него са закачени малки парченца синьо и зелено морско стъкло, което облива стаята с хладен блясък. Дългата маса от резбовано дъбово дърво е обточена с позлата, към нея има комплект със седем стола в същия стил.

Шест от тях вече са заети. Крал Етристо седи в единия край, целият приведен, богато украсената му корона се плъзга опасно надолу по челото му, но останалите стават, когато влизам. От едната страна на Етристо седи мъж на около трийсет години, който допускам, че е синът му Аварик, а от другата му страна — жена, само с няколко години по-голяма от мен, светла и руса като каловаксийка, но с по-кръгло и по-мило лице. Освен това е в напреднала бременност. От дясната страна на Аварик седи жена, чиято кожа е с цвета на мед, а черната й коса е сплетена в изкусно виещи се плитки.

Драгонсбейн е до русата жена, Сьорен е настанен между тъмнокосата и един празен стол на другата страна на масата, който, предполагам, че е за мен. Поласкана съм да видя, че и двамата — Драгонсбейн и Сьорен, също са облечени в дрехи с неудобен и натруфен стил, който стакриверийците, изглежда, предпочитат. Успели са дори да пъхнат Драгонсбейн в рокля от черен сатен без изобщо никакви презрамки.

Отправям се към празния стол, макар че ми е трудно да измина дори това малко разстояние в чехлите на високи токове, които Мариал ми даде. Навярно щеше да ми е по-лесно, ако не се притеснявах, че ще се препъна в подгъва на тежката ми, отрупана със скъпоценни камъни рокля, но тъй като нямам избор, налага ми се да правя малки, предпазливи стъпки и вечността сякаш се проточва, преди да успея да стигна до мястото си между Сьорен и Драгонсбейн.

— Надявам се, че не съм ви накарала да чакате твърде дълго — казвам, щом сядам. Да се говори е точно толкова трудно, колкото и да се ходи в тази рокля, но разбирам, че мога да се справя, ако не дишам дълбоко.

Останалите заемат местата си веднага щом се настанявам в моето.

— Изобщо, скъпа моя — казва крал Етристо на астрейски. — Чест е да чакаме такава красавица.

За стакриверийците аз съм едно красиво нещо в блестяща рокля, инвестиция, от която очакват добра възвръщаемост, ако се вярва на теорията на Артемизия за сватбената ми цена. Аз съм средство, което си мислят, че могат да използват. Арт беше права, когато каза, че е по-лесно да ги оставим да мислят така. Засега.

Така че слагам усмивка на лицето си. Тя изобщо не изглежда истинска, но се съмнявам някой да се взира прекалено, за да забележи това. Усмивката е красива и това трябва да е достатъчно.

— Толкова съм ви благодарна за вашето гостоприемство, крал Етристо — казвам аз. — Никога не съм очаквала да срещна такава добрина от непознати.

— Вчера бяхме непознати, скъпа моя — отвръща той, вдигайки златния си бокал с вино за тост, на който побързвам да вдигна моята чаша в отговор, въпреки че сме твърде отдалечени един от друг да ги докоснем. — Днес сме приятели.

Той отпива, преди да я постави на масата, и аз правя същото, тъй като ако не го направя, ще се изтълкува като обида. Виното е по-тъмно от онова, което пиехме в Астрея, с повече подправки, отколкото плодове. То изгаря гърлото ми, когато го преглъщам.

Крал Етристо се прокашля, преди да проговори.

— Всички стакриверийци говорят астрейски, разбира се, в допълнение на още няколко езика, затова предлагам да използваме астрейски, след като той, изглежда, е най-разпространеният тук.