Лора Себастьян - Повелителката на дима

— Последния път, когато идвах тук — прошепва Сьорен, макар да ми се струва, че всички на платформата го чуват — беше по времето, когато баща ми ме изпрати на дипломатическо пътуване, за да се опитам да направя стакриверийците наши съюзници. За първи път се качих тогава на движеща се платформа и едва не припаднах, което изобщо не съответстваше на образа на силен владетел, който баща ми искаше да представи. Разбира се, стакриверийците нямаха никакъв интерес към подобен съюз, както установих по-късно. Но искаха да се уверят, че аз, и съответно баща ми, разбираме колко са силни и че дори да не сме съюзници, ще е грешка да ги смятаме за врагове.

— Вярно е — казва Несрина, поглеждайки към нас през рамо. — Каловаксийците никога не биха посмели да нахлуят в Ста Криверо. И точно поради тази причина това е най-безопасното място за вас, Ваше величество.

— Толкова съм ви благодарна — казвам с най-сладката си усмивка, сякаш ми дава подарък, като ми предлага гостоприемство, което е изначално човешко отношение. — Вашето внимание към мен никога няма да бъде забравено.

И все пак, когато платформата най-сетне спира внезапно, с неконтролируемо люшкане, което кара стомаха ми да се преобърне, не мога да не се запитам колко ли ще ми струва любезността на Ста Криверо.

Несрина ни повежда надолу по един дълъг коридор, минаваме покрай половин дузина врати, преди да спрем пред една в самия му край. Тя завърта облата дръжка от злато и кристал и отваря вратата.

— За кралицата — казва тя, навеждайки глава към мен. — Надяваме се да ви допадне.

Прекрачвам прага и стаята ме поглъща. Пространството е огромно, с високи, сводести тавани, изрисувани с облаци и херувимчета. Толкова е голяма, че само да я прекося от единия до другия край изисква известно усилие. В средата има легло — най-голямото, което някога съм виждала, шестчленно семейство биха могли съвсем удобно да спят в него. Покрито е с драперии от огненокоралов сатен и цялото е украсено с безброй възглавнички. Огромен, достоен за леглото балдахин от коприна се издига над него, полюшван от лекия бриз, който нахлува през отворените прозорци на три от стените. Следобедното слънце изпълва стаята, карайки пода, облицован с плочи от лапис лазули, да грее под краката ми.

В единия ъгъл са поставени няколко плюшени стола около украсена с мозайка маса, а върху нея е поставен сервиз от стъклена гарафа за вода и четири чаши. В другия край на стаята има изящен лакиран шкаф с инкрустации и дръжки от слонова кост. Има също писалище и стол до него, масичка с леген и кошничка с гъби и сапуни във формата на птици, които изглеждат толкова истински, че почти очаквам да излетят през прозореца. Наблизо е разположена голяма тоалетна масичка с още птици, гравирани в махагона, обграждащ огледалото.

Дори императорът би сметнал подобен прекомерен лукс за излишен. Определено се чувствам не на място, като улична котка, пусната насред бална зала. Независимо че астрейският дворец е разкошен, не можеше да се сравнява с този тук. Мъча се да не показвам притеснението си.

— Ще бъдат ли поставени легла за моите съветници — питам Несрина.

Челото й се сбръчква и тя поклаща отрицателно глава.

— Не ме разбрахте: това е вашата стая. Те ще бъдат настанени наблизо — малко по-надолу по коридора, а и дворецът на Ста Криверо със сигурност е достатъчно голям, за да ви осигури самостоятелно пространство, Ваше величество.

Думите й ми действат неприятно. В непознат дворец, в непозната страна последното нещо, което искам, е да бъда сама, в стая с такива размери — имам чувството, че мога да се изгубя в нея и никой никога няма да ме открие.

— Отвън няма охрана — казва Блейз, леко разтревожен, както се чувствам и аз. — Крал Етристо гарантира сигурността на кралицата, но без охрана…

— В Ста Криверо не се толерира никакъв вид престъпност — прекъсва го Несрина с търпелива усмивка. — От много десетилетия насам дори дребните кражби се наказват със смърт. В резултат напълно сме унищожили престъпността. Мога да ви уверя, че няма по-сигурно място от този дворец.

— Не мисля, че императорът ще го е грижа за вашите закони или за живота на убийците, които би изпратил за нея — продължава Блейз.

Усмивката на Несрина изчезва само за миг.

— Аз мога, разбира се, да обсъдя този проблем с крал Етристо — казва тя.

— Няма защо да занимавате крал Етристо с неоснователните притеснения на едно момче — обажда се Драгонсбейн, поглеждайки строго Блейз. — За да може един убиец да стигне до стаята на Тео, първо ще трябва да мине покрай стражата при портата, покрай пазачите при входа на двореца и покрай обслужващия подвижната платформа. Доколкото разбирам, същата степен на охрана е предвидена и за самия крал.