Лора Себастьян - Повелителката на дима

— Хм! — откликва крал Етристо с присвити устни, но очите му се спират по-дълго върху Сьорен.

— Той доказа своята вярност — Драгонсбейн се намесва и крал Етристо отмества очи към нея. — И ако някога лоялността му изневери, бързо ще се отървем от него. Така ли е, Теодосия?

Бих била глупачка да не забележа тона в гласа й, покровителствената й усмивка, начина, по който гледа крал Етристо, сякаш иска да каже: Децата са си деца, какво да правим? Иска ми се да отвърна дръзко, но се овладявам. Нека ме смята за глупаво дете — нека тя ме мисли за глупаво дете.

— Разбира се, лельо.

Крал Етристо изсумтява, преди да погледне пак към Сьорен и да заговори на каловаксийски.

— Последния път, когато ви видях, принц Сьорен, вие отговаряхте пред друг суверен. Разбира се, едва ли сте първият мъж, омаян от хубаво лице.

Притеснявам се, че Сьорен може да каже нещо, за което всички ще съжаляваме, но крал Етристо не му дава възможност да отговори и продължава на астрейски.

— А какво хубаво лице само, скъпа — казва той, повдигайки ръката ми към сухите си устни. — Срамота е такова момиче като теб да е само на този свят, но точно затова сме ние тук, нали? — поглежда той назад. Въпросът прозвучава като реторичен, но тълпата жужи в съгласие. — Другите ни почетни гости ще пристигнат утре, а вие всички ще останете с мен в двореца.

Без ни дума повече, той пуска ръката ми, обръща се и закуцуква към носачите си. Влиза във возилото и веднага щом покривалото се спуска зад него, те го понасят във въздуха, а нас ни съпровождат до една празна карета, към която са впрегнати двойка коне, чиито гриви и опашки също са украсени със скъпоценни камъни. След като се настаняваме, кочияшът дръпва поводите и с внезапно силно друсване започва пътуването ни през пясъците.

Стената, която огражда столицата на Ста Криверо, е толкова висока, че ми е трудно да определя къде свършва тя и къде започва небето. По време на едночасовото пътуване нямаше какво много да се види, освен пясък. Той се простираше във всички посоки, набраздявайки земята с вълнообразните си форми. Само два пъти забелязах признаци за селища в далечината, не по-големи от петдесетима жители.

— Осем от десет души живеят в столицата — беше споменал Сьорен по време на урока ни. — Условията извън нея са убийствени — жарки лета с почти никакви възможности да се намери храна и вода, а и зимите не са по-добри.

— А защо двама на всеки десет избират да са извън нея? — попитах. Артемизия само сви рамене.

— Това е домът им — беше отвърнала тя.

Сега, като гледам издигащата се стена пред мен, се чудя дали тук не се крие и нещо друго. Градът едва ли е толкова гостоприемен, а и знам, че стените обикновено се строят по една основна причина — да държат хората навън.

Но не и нас. Спираме пред богато украсени, тежки порти, които се отварят със скърцане, управлявани от сложно устройство от въжета и скрипци. Процесът е бавен, но когато столицата постепенно се открива пред нас, аз зяпвам от възхита.

Въпреки че астрейската столица — такава, каквато съществува в детските ми спомени, е най-красивото място на света, дори аз трябва да призная, че столицата на Ста Криверо е равностойна.

По време на пътуването ни дотук очите ми посвикнаха с ярката слънчева светлина, ала от великолепието на столичния град те отново ме заболяват. Накъдето и да погледна, всичко е или в полирано злато, или богато обагрено, ослепителна красота, която е едва ли не екстравагантно безвкусна в своята поразителност.

Десетки вретеновидни кули се издигат над улиците като позлатени стръкчета островръх кладиум, толкова изящни и крехки, че се боя, дори лек ветрец може да ги събори. Няма две кули, еднакви по цвят, а на върха на всяка една виси отпуснат в неподвижния въздух флаг. В близост до земята се виждат редици от къщи и магазини с плоски покриви и огромни прозорци, а всяка стена е изрисувана като произведение на изкуството. Една от тях показва две танцуващи човешки фигури в ярки облекла, докато друга разкрива нощното небе, осеяно със звезди, които изглеждат така, сякаш наистина блещукат. Други са изрисувани по-просто, с цветове, които се въртят спираловидно над повърхността.

Дори пътищата сякаш са направени с показна цел — всяка тухличка е ослепително бяла и без никакви видими следи от изтъркано, въпреки множеството карети и тълпи от хора, минаващи отгоре им.

— Имат магия — заявявам, защото няма друго обяснение. — Мислех, че Астрея е единствената страна, притежаваща магия.