Лора Себастьян - Повелителката на дима

Сьорен се колебае.

— Много ужасни неща могат да се кажат за баща ми, повечето ги споменахме. Мисълта, че нося в себе си същото като него, е достатъчна да искам да одера кожата от тялото си. Но не може да се отрече, че печели своите битки. Той е чудовище, но ако се опитаме да го разберем и вникнем в мисленето му, това може би е единственият начин да се надяваме да го победим.

Думите му ми вдъхват увереност, вероятно по-голяма, отколкото би трябвало. Все още ненавиждам идеята да бъда като императора по какъвто и да било начин и не съм сигурна, че това някога ще се промени, както и да се опитва Сьорен да го извини. Все пак не е маловажно, че има някой, който вижда най-тъмните ти страни и въпреки това те приема какъвто си.

Дим — акостира близо до брега на Ста Криверо, но без риск да заседне. Голяма част от екипажа ще бъде на кораба по време на нашата визита, но Драгонсбейн и аз трябва да останем в двореца като гости на крал Етристо. Не мога да отрека, че очаквам с нетърпение да спя отново на твърда земя — без яростно люшкане, без морска миризма на плесен, без притеснение, че отново ще ни застигне буря.

На моите съветници — Сьорен, Блейз, Артемизия и Херон, им е позволено да ме придружат в двореца, както също и на съветниците на Драгонсбейн. Тя обаче няма да бъде Драгонсбейн тук. Ще бъде принцеса Калистрейд, моята обична леля, която се е укривала и се е появила, щом съм избягала, и оттогава ми помага. Това е историята, която Драгонсбейн съчини за крал Етристо в кореспонденцията им, за да опази в тайна пиратската си идентичност. Ние всички трябва да помним да се обръщаме към нея само с лельо или принцесо , но никога с капитане .

Въпреки че такава беше официалната инструкция, не пропуснах факта, че тя ми предоставя голяма власт над себе си. С една дума, можех да разкрия нейната самоличност на издирван пират и завинаги да променя съдбата й.

Настанявам се в малка лодка заедно с моите съветници, хвърляйки от време на време бегъл поглед към Драгонсбейн, Андерс и Ериел в друга лодка пред нас.

— При най-малкия знак за беда незабавно ще те отведем — казва Блейз, докато Херон и Сьорен гребат към брега. Блейз предложи да гребе, но Херон и Сьорен са очевидно по-силни и Блейз неохотно се съгласи те да го направят.

— Ние сме във война — казвам му аз. — Бедите са неизбежни и аз съм готова да поема моя дял.

— Бягството е последната алтернатива — добавя Артемизия. — Ще бъде добре да действаме така, сякаш Тео е направена от стъкло, на всяка цена поддържайте тази илюзия, щом се озовем в двореца на Етристо, макар тя да не е. И колкото и да не ни се иска да го признаем, имаме нужда от Етристо. Нуждаем се от помощта му много повече, отколкото той — от нас, и повярвайте, той добре осъзнава този факт. — Тя се обръща към мен. — Ти си сладка, отстъпчива и тъпа.

— Моля? — отдръпвам се аз.

— Още една роля, която трябва да изиграеш — подхилва се тя. — Много си добра в ролите, които играеш.

Изкушавам се да погледна към Сьорен, който е прекалено зает, за да говори, но със сигурност чува всяка дума.

— Нека всички ти повярват, че си глуповата — продължава Артемизия. — Кралят, неговият двор, кандидатите за ръката ти. Ако повярват, че си идиот, ще започнат да те подценяват. Позволи им.

Преглъщам, преди да кимна. Идеята да се върна към предишния си образ и да се преструвам, че съм някоя, която не съм, ме измъчва, но знам, че тя е права.

Ста Криверо е страна от пясък. Докато приближаваме брега, оглеждам наоколо, но почти нищо не се вижда. Хълмисти дюни се издигат като вълни и се простират чак до хоризонта, без да се нарушава от дървета или някаква друга зеленина. Не изглежда като място, на което може да оцелее каквото и да било.

Когато лодката стига брега, виждам на хоризонта признаци на движение. Към нас се носи върволица от бели карети, въпреки че слънчевите лъчи размазват формите им и ги правят неясни.

Първото нещо, което забелязвам, след като Блейз ми помага да сляза от лодката и да стъпя на брега на Ста Криверо, е жегата. На лодката също беше горещо, но заобикалящата ни вода някак разхлаждаше въздуха. На брега няма никаква хладина. Слънцето е толкова ярко, че трябва да присвия и предпазя очите си, за да видя изобщо нещо.

Каретите спират на доста голямо разстояние, оформяйки полукръг. Сега, когато са по-близо, мога да видя покритите им с чергила покриви. Всяка карета е пълна с мъже и жени, облечени отгоре до долу в свободно падащи бели одежди.