Лора Себастьян - Повелителката на дима

— Взел си е съпруга, след като си избягала — прибързана женитба, около която се носят неприятни слухове.

За секунда оставам без въздух.

— Коя е? — успявам да попитам най-накрая.

— Дъщерята на тейна — отвръща Андерс. — Лейди Кресцентия.

Сьорен върви мълчаливо до мен по коридора, водещ към каютата ми. Почти не го забелязвам. Умът ми е въртоп, който върти мислите ми в спирала, докато ги оплете и обърка.

— Когато той спомена Кресцентия — най-сетне проговаря той, вече наближили моята стая, — лицето ти сякаш остана без капка цвят. Тя да не е… — Гласът му заглъхна.

— Не е мъртва — добавям аз и лицето му се успокоява. Не му казвам, че смъртта би била за предпочитане пред настоящата й съдба.

— Радвам се. Когато се върнах в двореца, баща ми беше подредил целия ми живот вместо мен, беше включил и Кресцентия в него. Ненавиждах я заради това, но никога не е било заради самата нея. Ти наистина държиш на нея, нали?

Мисля си за Крес, както я видях последния път, от другата страна на решетката в килията, с безумен поглед и крехка, с опърлена кожа и бяла коса и допир, който правеше пръчките на решетката нажежаващо горещи. Някога моя приятелка, моя сестра по душа. Но вече не.

— Един ден, когато стана императрица, ще изравня страната ти със земята, ще я изпепеля заедно с всички хора в нея — беше ми казала с пронизващ, болезнен глас. Сега е императрица и няма какво да я спре да изпълни тази закана.

— Не я познавам — казвам на Сьорен. — И тя не ме познава.

Отварям вратата на каютата и заварвам Блейз, Херон и Артемизия да ме чакат вътре. Веднага щом ме вижда, Блейз скача от леглото ми, където е седнал.

— Добре ли си? — пита той на астрейски. — Бяхме долу и разпитвахме останалите, но чухме за пленника, който нападнал…

— Добре сме — уверявам го и превключвам на каловаксийски, за да може и Сьорен да разбира. — Той уби Павлос, който се опита да убие Драгонсбейн, но Сьорен го спря. — И тримата насочват погледите си към Сьорен, който стои точно зад рамото ми. Никой не проронва и дума, но сякаш чувам десетина неизказани въпроса. — Той спаси живота на Драгонсбейн и доказа лоялността си към нас.

Артемизия трудно може да бъде заблудена. Очите й се присвиват, от което стряскащо заприличва на майка си.

— И? — подканва ме тя. Поглеждам встрани.

— Изтъкнах, че дипломатическият опит на Сьорен го превръща във важно предимство за мен, ако реша да се омъжа за някой от кандидат-женихите в Ста Криверо — обяснявам аз, но думите ми звучат измъчено. Изражението на Блейз е като задаващ се буреносен облак.

— Ти си кралица, не можеш да се омъжиш за непознат.

— Това щеше да се случи, така или иначе — изтъквам аз, присядайки на ръба на леглото си. — Драгонсбейн щеше да ме подтиква да го направя, да ме притиска отново и отново, докато се озова в ъгъла без никаква възможност за избор. — Придърпвам одеялото върху треперещите ми рамене. — Предлагайки го по този начин, го направих при моите условия.

Блейз издава гърлен звук на неодобрение, но не казва нищо. Поглеждам към Сьорен, който все още стои до вратата. Лечението, което Херон му приложи, макар и само повърхностно, е достатъчно, за да изглежда като гост сред нас, а не като затворник, но така, далеч от тълпата, е ясно, че все още го боли. Щади десния си крак и прави гримаси всеки път, когато движи ръцете си.

— Този пленник, той опита ли се да те нападне? — пита ме Артемизия, отвличайки вниманието ми от Сьорен.

Не мога да се сдържа да не изсумтя.

— Благодаря за интереса ти, Арт, но не се опита.

Тя завърта очи.

— Исках само да кажа, че е изненадващо, предвид казаното от един от каловаксийците, които разпитвах, че има награда за главата ти.

— Нямам представа какви мисли са се въртели в главата му. Предполагам е знаел със сигурност, че няма как да оцелее, но ако убие Драгонсбейн, поне ще умре като герой. Не мисля, че дори се е сетил за наградата. — Докато го казвам, нещо в това обяснение ме дразни.

— Матин винаги си е фантазирал някакви героични постъпки, но никога не е имал достатъчно ум да ги осъществи — казва Сьорен, поклащайки глава. Обяснението му звучи правдоподобно, но лесно си личи кога Сьорен лъже, а и, разбира се, има си издайнически признак — ноздрите му се разширяват.

— Значи има награди и за твоята, и за моята глава — казвам и се извръщам от Сьорен. — И има каловаксийски войници, които ни издирват в Тимори. А императорът се е оженил за Кресцентия. Това ли е всичко, което сме научили?