Лора Себастьян - Повелителката на дима

Матин изсумтява, а погледът му се отмества встрани.

— Извинявам се — изрича той през стиснати зъби. Сьорен се изкушава да измъкне нещо по-искрено от него, но от това едва ли би имало някаква полза. Изкашлям се.

— Приемам извиненията ти — произнасям хладно аз. — Надявам се да разбереш, че една жена може да притежава сила извън онази между краката й — ако не друго, то поне заради дъщеря ти.

Той се сепва, а Сьорен насила го извръща към себе си.

— Опитвам се да ти помогна, Матин — казва Сьорен. — Когато бях на борда на „Гордост“, ти имаше повече поводи за оплаквания от императора, отколкото всеки друг. Той вдигна данъците и родителите ти трябваше да се пребиват от работа във фермата си, за да ги плащат. Ти каза, че баща ти е грохнал от работа, защото и петимата му синове са били призовани да се бият във войните на императора. Когато получи вест, че ти се е родила дъщеря, ти ми каза как се радваш, че не е момче, за да не… какви бяха точно думите ти? „Да умре заради егоизма на един старец“?

Матин не отговаря отначало, но виждам, че се колебае.

— И ти няма да си по-добър — казва накрая той.

Сьорен поглежда към мен, преди да се обърне отново към него.

— Никога не съм имал желание да бъда император — винаги открито съм го заявявал, дори по времето, когато бяхме заедно в един екипаж. Исках кораб и море, нищо друго. И все още искам единствено това. Ако можех да избирам своя път, никога не бих се върнал в двореца, но аз предвождах мъже, които загинаха заради егоизма на баща ми — точно като братята ти, като баща ти. Императорът никога няма да бъде доволен, докато не изпепели целия свят. Или докато някой не го спре.

— Значи се присъединяваш към тях? — пита Матин, докато гледа към Драгонсбейн, Павлос и мен. — Те ще се погрижат да убият всички каловаксийци.

При тези думи Сьорен се разколебава, очите му срещат моите. Той не може да излъже, разбирам аз. Така че аз го правя вместо него.

— Ние си искаме Астрея обратно. Това е всичко. Обединяваме силите си, за да премахнем императора, а в замяна на нашата помощ Сьорен обеща да отведе народа си от нашия дом.

Донякъде очаквам Драгонсбейн или който и да е друг от насъбралите се астрейци да се изсмее или да ми противоречи, но всички остават великодушно безмълвни. Сьорен кимва.

— Времената са безнадеждни — добавя той. — Ние може и да не сме идеалните партньори, но заедно сме далеч по-страховити, отколкото поотделно.

Матин оглежда всички ни, преди да въздъхне и да се приведе напред.

— Казах ти: не зная нищо за плановете на императора. Твърде далеч съм от двореца.

Лицето на Сьорен помръква, но въпреки това му кимва.

— Ти обаче можеш да се прибереш у дома — казвам му аз — и да направиш така, че лъжите на императора да не са единственото нещо, което хората чуват. Нека узнаят, че Сьорен е жив и здрав и се бори срещу баща си.

— Ако го направя, ще ме пуснете да си отида? — пита той, гледайки недоверчиво към Драгонсбейн.

— Да — уверявам го аз, преди тя да е отговорила. Дори докато го произнасям, знам, че това е обещание, което не съм в състояние да спазя.

Драгонсбейн присвива очи.

— Павлос, отведи го в нашия карцер — казва с отегчение тя. — Ще сравним историята му с другите и ще преценим кой ще е най-полезен, за да го запазим.

Павлос сваля ножа си и пристъпя напред, за да хване Матин за рамото и да го извлече оттам, докато Сьорен идва при мен с напрегнат поглед в очите, който разпознавам само миг, преди крясъкът на Павлос да разцепи въздуха. Тъй като Сьорен закрива гледката, успявам само да зърна проблясването на сребро и как Павлос се свлича на земята с тъп удар, преди Матин да се втурне към Драгонсбейн.

Панически викове откъм екипажа разцепват въздуха, ала Драгонсбейн е по-бърза, отколкото смятах, и се отдръпва миг преди Матин да забие камата си в платното, върху което тя се е облегнала. Секунда по-рано и острието щеше да срещне гърлото й.

Преди да проумея какво става или откъде Матин е взел камата, Сьорен грабва моята от ножницата върху хълбока ми и без да се колебае, я запраща във въздуха. Камата се забива във врата на Матин, докато той наново се мята към Драгонсбейн.

Умира бързо, без да издаде дори предсмъртното гъргорене, докато се свлича на земята в нозете на Драгонсбейн.

Няколко мига никой не помръдва — нито Сьорен, нито аз, нито хората от астрейския екипаж или все още коленичилите каловаксийци. Единственият звук идва от тежкото ни дишане и от вълните, удрящи се в корпуса на кораба. Всичко се случи прекалено бързо, но доколкото мога да преценя, когато Павлос хвана отново Матин, той някак си е успял да грабне камата на Павлос, да среже въжетата и да наръга Павлос, преди да се хвърли към Драгонсбейн, макар Сьорен и аз да бяхме по-близо. Сьорен спаси живота на Драгонсбейн, въпреки че имаше много причини да не го прави.